Според индуизма космичното яйце било снесено от божествена птица, появила се от изначалните води. То било златно и от него се родил  Брахма. От двете му половини се образували Небето и Земята: Това велико яйце се превърнало в пристанище на Вишну. В яйцето се срещали континенти и морета, съзвездия и планети, богове, демони и човеци. 

В митологията на древен Египет вселенското яйце било творение на бог Пта, Бащата-Създател. Великият майстор го създал на грънчарско колело, вдъхвайки част от своя  дух. По негово подобие направил и яйцето на Слънцето и яйцето на Луната. В знак на страхопочитание, египтяните започнали да  изработват и носят амулети във формата на яйце. Надявали се така да могат да овладяват силата на намиращия се в него прабог. С такива амулети погребвали  умрелите, които полагали в гробница, наричана "яйце", където мумията очаквала  да влезе в отвъдния свят. 

Тези изначални 

представи за яйцето откриваме и в светогледа на древните траки.

Според някои учени в тяхната орфическа доктрина Хаосът (Космосът) е представлявал яйце. От него са се появили единният Бог, който се слял с Богинята майка. От тайнственото зачатие се родил царят- жрец, легендарния тракийски певец Орфей. 

Осмислено и като сакрален символ на космическия кръговрат, яйцето става неизменна част от погребалния ритуал на траките  и техния  култ към мъртвите.

Основополагаща в поминалната им обредност е 

вярата в безсмъртието на душата, материализирана  в множество тракийски могили, 

открити по нашите земи. Те имат силно изразена яйцевидна форма. Под всяка могила е открита гробница, засипвана с бял трошляк. Входът, пред който са изпълнявал погребалния  ритуал, бил отворен, а тялото на мъртвеца било разчленявано, за да може душата му да се слее с космическата енергия. Гробницата затваряли с плоча, а могилата  засипвали с пръст, материализирайки образа на космическото яйце. Общият план на някои култови комплекси  загатва за съществуването на Млечния път,  който може би е отвеждал покойниците по пътя към безсмъртието.

Трудно е да се каже кога започват да се шарят яйца. Някои изследователи предполагат, че тя свързана със славяните, които постепенно започват да усядат по нашите земи. Най-първо яйцата се багрели в червено. Наричали ги „парашки” - което означава „гръм, светкавица”. Поднесяли ги на върховния славянски бог Перун,  господар на бурите и градушките, за да измолят неговата милост. Хората плашели градоносните облаци, гонели бури и урагани, като изнасяли червени яйца в двора на къщата заедно с пирустия на прага на плевнята, стобора или кошарата. 

В архаичните представи

червеният цвят притежавал магическа сила 

не само да спира природните стихии, но и да пази хората и животните от демонични същества. Старо поверие било, че в определени дни през годината от горната земя 

слизали зли демони. 

Това се случвало и в нощта срещу Велики четвъртък. Предците ни припознавали в образите на някои от тях своите починали близки. Те обикаляли наоколо заедно с вещици, бродници и мамници, крадяли съня на децата, млякото на животните, плодородието от земята. За да ги омилостивят, им пренасяли дар – червено яйце. Слагали алени яйца при копринените буби, за да  пазят децата от уроки, скривали ги под трендафил или здравец, за да неутрализират огромната им вредоносна сила. Друг път заравяли червено яйце в темела на къщата или  хвърляли червеното багрило в двора, декорирали върху алено яйце името на умрелия, в знак на уважение към покойника.

В езическите представи 

червеното яйцето е и умален образ на Слънцето. 

То се осмисля  като негов земен еквивалент и притежава свойствата, присъщи само на небесното светило – да грее и топли земята, да възражда и обновява природата. Така се родила традицията черупките от червени яйца  да се хвърлят в двора на къщата, за да се затопли земята. Червено яйце да слагат в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие. 

Тези вярвания постепенно се преливат в християнската традиция да се боядисват яйца. Запазило своя езически смисъл, аленото 

яйце се превръща в своеобразен символ на пролятата кръв на Спасителя и негово прераждане, 

формално преосмислено към мита за смъртта и възкресението на Иисус. Първите три червени яйце се оставяли върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото мажели бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да им влеят част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто - слагали под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставяли за великденската погача, да е здраво и честито семейството. 

С червени яйца украсявали великденските обредни хлябове – колаци. Заченати от земята, слънцето и водата, украсени с алени яйце – едно в средата или четири на кръст, те имат смисъла на магия и заклинание за здраве и живот.

Според някои изследователи аленочервеното яйце се осмисля  ритуално в християнската традиция още във времето на светите апостоли. Те го свързват с

невероятната история на Мария Магдалена, която първа узнала за възкресението на Спасителя.

Тръгнала благочестивата християнка по света да разказва за чудното събитие. Стигнала чак до Свещения град и се отправила към император Тиберий. Когато той я приел, Магдалена му поднесла червено яйце и казала: “Христос Възкресе”. 

Друга история разказва, че  когато в неделята Божията майка отишла на гроба на Иисус, носела червени яйца. Когато видяла, че синът й го няма,  възрадвала се душата й и развълнуваната Дева раздала алените яйца на всички юдейски деца.  От тогава битуват традициите християните да оставят червено яйце пред иконата на Света Богородица, да си разменят шарени яйца на Великден, да се поздравяват с „Христос Воскресе! и изричат пожелания за здраве, щастие и дълъг живот.