Посветен е на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести.

Обредността има корени в езическите вярвания и представи, но е силно обагрен от християнските ценности и добродетели, свързани с почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките.

От 1951 г. 21 януари той е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. През последните години пък с този ден е свързан един съвременна традиция -  избора на най-красивата баба на България - "Мисис Баба" 2013. 

Далеч от модерната показност обаче остават  традиционните празнични обичаи. В миналото празникът започва от първи зори. Още преди изгрев слънце майките с деца от 1 до 3 години отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да ѝ "полеят".

Обредното поливане на бабата акушерка

се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подавала на бабата сапуна, поливала ѝ вода да се измие и я дарявала с пешкира, който е донесла.

След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат; закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането бабата трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и да подскачи три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените дарявали бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзвала на дясната ръчичка на децата, които е изродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

После измивала лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събирали на

празнично угощение в дома на бабата акушерка

Всяка жена трябвало да носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.

Жените целували ръка на бабата и й подавали подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждали дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.

Пиршеството е придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки. Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадяла под полите на жените, за да раждат повече деца.

Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

След обеда на трапезата у бабата идвали и мъжете.