На 15 август църквата отбелязваме един от дванадесетте най-велики християнски празници - Успение Богородично. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица.

В представите си  за Божията Майка българинът е запазил почитание към нейната непорочност, справедливост и необикновена сила. Затова Богородица има много превъплъщения. Тя е девицата, заченала от китка босилек и щастлива майка, пред която цялата природа се покланя, за да мине с младенеца в ръце. Тя е благодетелката на булки и родилки, които закриля и жена, която дава милостиня на невести и вдовици; утешава страдащите, напътства  нещастните и безпътни люде. Божията Майка е и магьосницата, проклела кукувицата, че не спира да кука;  трепетликата - че винаги да трепери, магарето - че рови в свещената ясла;  елата и бръшляна - затова, че не й правели път да мине.

В образа на св. Богородица се преплитат и древните езически представи за Богинята – Майки и връзката й с плодовитостта и берекета. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”.

Спомен от това далечно време са обичаите, които пазят някои български селища. На връх Голяма Богородица правят  гумно в градината, с кръгла форма - сакрален знак срещу дявола и всички черни сили. В центъра му слагат колона, на която връзват най-хубавия кон. Донасят няколко снопа  младо жито от нивата, което вършее стопанинът на къщата, докато неговата жена хвърля вода от менче, украсено с цветя и червена кърпа. Накрая жените събират новото жито и от него приготвяли обредни хлябове за празника.

По стар обичай на Успение Богородично отбелязва и края на богородичния пост със семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан агне, който нарича на Божията Майка.  Кожата и двете плешки на закланото животно остават в църквата, където приготвя обредната храна за събора. В нейна чест нареждат празнична трапеза, на която задължително слагат ритуални погачи, мед и жито, царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове. 

Богородица се счита за пчеларка и покровителка на пчеларите. На празника на светицата отнасят в черквата пити мед и след като свещеникът ги освети, ги раздават за здраве и за да дават пчелите много мед. 

На Успение Богородично гости посрещат именниците Мария, Мариана.