Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.

В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

В народния календар празникът в чест на светците Петър и Павел е известен като 

Петровден

Свързвали го с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. 

Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали специално на нивите, градините,  бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет. 

С  Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия  в църквата. Носели ябълки и обредните питки, кулаци,, които свещеникът  освещавал преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни.

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. В много селища на този ден се колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. 

Както в много други народни празници в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с апотропеен характер.

Преди всичко това е

жертвоприношението на петел.

Още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е осмислян като соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Своеобразен символ на смъртта петелът е отъждествяван с плодородието и продуктивността с каквато семантика присъства и в сватбените обреди. 

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.