През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Самият той приема християнската вяра в края на живота си. 

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му - Константинопол.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Това е денят на

игрите върху огън - нестинарството,

запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се

извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.