На 6 август православната църква отбелязва светлия християнски празник Преображение Господне.

Свързано с явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици, празникът се отбелязва още в първите векове на християнството.

В евангелските текстове са разказва, че апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си.

За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.

Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

В народния календар празникът е популярен като Преображение и се свързва с началото на преобразяването на природата. В неговата символика и ритуали е постигната своеобразна симбиоза между езическата суеверност на предците ни и респекта към християнската традиция.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ. Този, който успее само да го зърне, ще бъде щастлив и това, което си е пожелае – ще се сбъдне. Само хората с чисти сърца и отдадени изцяло на своята вяра могат да видят Бог и да получат неговата благословия.

На 6 август се откъсва първият салкъм грозде. Носи се в църквата, за да го опее, прекади и благослови отецът. От първото грозде дават на всеки в семейството за здраве и жизнерадост.

По стар обичай на Преображение във всеки дом се нарежда празнична трапеза. В обедното меню задължително присъства ястие от риба, обреден хляб и плодове.