"Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви", пише в евангелието на Матея (Мат. 6:14-15). 

С тези думи започва сутришната литургия в православните храмове в дена на Неделя Сиропустна (17 март).

Но какво означава в христовата вяра да  простиш и да ти бъде простено? Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. 

Постигането на това духовно възнесение обаче не минава просто през осъзнаването, че не трябва да  забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Още по-малко прошката е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

С това особено съдържание на библейското послание към християните празникът се вписва в традиционната  българската култура. В народния календар той е популярен като 

сирница или прошка.

Отбелязва се  седем седмици преди Великден, затова няма постоянно място в календара. А обичаите и вярванията, свързани с него, предхождат  великденския пост и препращат към празничната обредност на най-светлия християнски празник Възкресение Господне (Великден). 

В навечерието на сирница целият род се събира в дома на най-възрастните. Нарежда се  празнична трапеза, на която се слагат само постни ястия, баница, сирене, варени яйца и бяла халва. Домакинята задължително приготвя обреден хляб с мая. 

Преди вечерята трапезата се прекадява от най-възрастната жена в рода. От него всеки хапва залък, натопен във вино, за  здраве. 

След тържествената вечеря започва най-веселата част на празника. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана, последователно бяло яйце и парченце бяла халва.

Обичаят се нарича ласкане.

Около суфрата сядат на колене всички деца, с ръце зад гърба. Стопанката залюлява яйцето, а малките се стремят да го захапят само с уста. Това се повтаря и с бялата халва. Старо поверие е, че този който успее да захапе яйцето или халвата – ще е здрав и късметлия през годината. След това вълненият конец се изгоря и пепелта, заедно с черупките на яйцата, се пазят като лек против някои болести по хората и животните. 

Преди да си тръгве младите искат прошка от своите по-възрастни родители и близки. А мъжете в семейството излизат на двора и гърмят с пушки, за да оповестят началото на поста. 

Със Сирни заговезни е свързан и обичаят

полене на сирнишки огньове. 

Рано сутринта децата и младежите ходят на малки групи да събират хвойнови клони. Те ги натрупат около висок кол, на най- високите мяста около селото, като се надпреварват кой ще направи най-високата клада. Вечерта след залез слънце всички клади се запалват. Около тях се събират и млади и стари. Играят около ритуалния огън и го прескачат по три пъти, за да няма бълхи по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и градините, за здрава и плодовите година.