Църквата чества най-светлия празник – Възкресение Христово. Наричат го още Пасха, което в превод значи „преминаващ”. А българите празнуват своя
Великден
В народната традиция този празник носи настроението на пролетното възраждане на природа и копнежа на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите отварят сърцата си един за друг, с надеждата да бъдат щастливи и благословени.
Традиционно Великден се празнувал три дни – от неделя до вторник. Първият ден започва с тържествена църковна служба. Вярващите палят свещи в името на Иисус, които отнасят по домовете си. Благословени от попа, всички се поздравяват с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе”.
По традиция на Великден цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. Стопаните приготвят специално за празника печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прекадяване на софрата от стопанката на дома. Домакинът разчупва високо над главата си обредния хляб и наричал по парченце за всеки член от семейството. Обядът завършва с борене с великденските яйца. Хора казвали: „Да заговеем с бяло яйце, да отговеем с червено”. Най-голяма е радостта са децата, които се надпреварват да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечелел надборването, се радва на голям късмет през годината.
В патриархалните представи
червеното яйце има магическа сила
Яйцето е символ на космоса, който въплъщава необикновената сила на Природата. А червеният цвят - символизира неизчерпаемата енергия на небесното Слънце. Затова в миналото в чеиза на неомъжена мома слагали червено яйце, за да се задоми по-скоро. Когато извеждали добитъка за първи път на паша, допирали го с червено яйце. Жените пазели черупките от великденските яйца през цялата година и с тях лекували децата против уплаха и уроки. С черупките на червени яйца замазвали стените и пода на къщата и обора - да прогонят болести и гадинки, да има берекет и късмет в дома.
В някои краища на Великден по стар обичай младите семейства ходели на гости на своите кумове. Те винаги им носели бъклица с вино, обреден хляб и кошничка с червени яйца. Кръстниците гощавали високите гости с вкусни гозби, като на всеки раздавали по едно писано яйце.
И през трите празнични дни всички се събирали на мегдана, играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки на дърветата, на които се люлеели малките деца и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо.
Още от Вяра и демони
Почитаме светите мъченици Сергий и Вакх - воини на небесното Царство
Жития на светците
Църквата възпоменава апостол Тома, на чийто гроб стават чудеса
Жития на светците
Личният дневник на папа Франциск ще бъде публикуван
Книгата събира записки, които покойният Хорхе Марио Берголио е писал между 20 декември 1992 г. и 18 август 2024 г.