Църквата чества най-светлия празник – Възкресение Христово. Наричат го още Пасха, което в превод значи „преминаващ”. А българите празнуват своя 

Великден

В народната традиция този празник носи настроението на пролетното  възраждане на природа и копнежа на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите отварят сърцата си един за друг, с надеждата да бъдат щастливи и благословени.

Традиционно Великден се празнувал три дни – от неделя до вторник. Първият ден  започва с тържествена църковна служба. Вярващите палят свещи в името на Иисус, които отнасят  по домовете си.  Благословени от попа, всички се поздравяват с думите  „Христос Воскресе – Воистина Воскресе”.  

По традиция на Великден цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. Стопаните приготвят специално за празника печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца,  вино и плодове. Ритуално обядът започва с прекадяване на софрата от стопанката на дома. Домакинът  разчупва  високо над главата си обредния хляб и наричал по парченце  за всеки член от семейството. Обядът завършва с борене с великденските яйца. Хора казвали: „Да заговеем с бяло яйце, да отговеем с червено”. Най-голяма е радостта са децата, които се надпреварват да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечелел надборването, се радва на голям късмет през годината.

В патриархалните представи

червеното яйце има магическа сила

Яйцето е символ на космоса, който въплъщава необикновената сила на Природата. А червеният цвят - символизира неизчерпаемата енергия на небесното Слънце. Затова в миналото в чеиза на неомъжена мома слагали червено яйце, за да се задоми по-скоро. Когато извеждали добитъка за първи път на паша, допирали го с червено яйце. Жените пазели черупките от великденските яйца през цялата година и с тях лекували децата против уплаха и уроки. С черупките на червени яйца замазвали стените и пода на къщата и обора  - да прогонят болести и гадинки, да има берекет и късмет в дома. 

В някои краища на Великден по стар обичай младите семейства ходели на гости на своите кумове. Те винаги им носели бъклица с вино, обреден хляб и кошничка с червени яйца. Кръстниците гощавали високите гости с вкусни гозби, като на всеки раздавали по едно писано яйце.

И през трите празнични  дни  всички се събирали на мегдана, играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки на дърветата, на които се люлеели малките деца и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо.