Жития на светците

1 април

Преподобна Мария Египетска

Зосима бил пустинник  на изток от река Йордан. По време на първия си великденски пост той отишъл заедно със своите братя да се моли в египетската пустиня. Там срещнал  необикновена жена, която незнайна защо  бягала  от нещо или някого. Повярвала в благочестивостта на странника, тя  сама пожелала да разкаже на Зосима тъжната си история. 

Жената се казвала Мария и  била родом от Египет. Когато станала на дванадесет години избягала от дома си в Александрия и станала послушница на дявола. Познала изкушенията и съблазните, девойката се отдала на лекомислен и порочен живот. Веднаж нейните съграждани се отправили към Йерусалим, за да празнуват Възкресението на Иисус Христос. Към тях се присъединила и Мария. Но когато стигнали до църквата, някаква невидима сила затворила врата на храма. В един миг божествена дветлина озарила лицето на Мария. Пред нея застанала Божията майка и започнала да й говори. Застинала, девойката  смирено слушала странните слова на Богородица. В този мит  станало  чудо – църковните порти се отворили за  Мария и тя влязла в храма. Поклонила се пред разпнатия Христос, целунала кръста и горещо се помолила за  своето спасение. 

След този ден, по волята на своя Бог, Мария прекарала като отшелница в пустинята на Египет. Там намерила своя дом, в който живяла четиридесет и седем години в молела, за да изкупи греховете си. 

Година след откровението  преподобна Мария умряла на мястото, където разказала историята си на Зосима. Това се случило на 1 април – денят, в който светицата взела причастието на Светите Тайни. 

От тогава всяка година на този ден църквата чества паметта на преподобна Мария Египетска. 

2 април

Преподобни  Тит  Чудотворец

Преподобний Тит живял през 8 век,, когато живота на християните  бил силно смущаван от иконоборческата ерес. Мнохо хора  били гонени, мъчени, хвърляни в тъмници заради вярата  си в Бог. Но имало християни, които защитавали смело православното учение. 

Такъв бил блаженият  отец Тит. От малък той се отказал от светския живот и станал монах. За неговата благочестивост и  отдаденост на хората, Бог го  дарил със чудни способности - да лекува неизличимо болни  и да ги предпазва бедни и беззащитни от злото, което ходело по земята. 

Днес именден имат всички, които носят имената Живко, Живка (от жив - апотропейно име).

3 април

Преподобни Никита  Изповедник

Никита се родил в Витиния, в  добро и благочестиво семейство. Скоро родителите му се поминали и сам трябвал да избере пътя в живота си. Отишъл в Мидийския манастир, където игуменът Никифор го подстригал за монах. След смъртта на игумена, Никита заел неговото място. 

Не било писано на мидийските  монасите да живеят  в мир. Иконоборците подновили гоненията срещу  християните. А православните водачи  изпращали на заточение. Сред тях  бил и преподобни Никита. Много дни на мъчения прекарал  старият  и болен игумен. Сам  императорът поискал да го върнат в столицата, но не за да го помилва. Хвърлил го  в тъмница, правил му примамливи предложения и го  подложил на нечовешки изпитания. Нищо не могло да отвърне светия човек от вярата му в Бог. 

След време император Теодор помилвал християните. Монасите се върнали в манастирите си, но Никита не бил сред тях. Заминал за Цагриград, за да проповядва учението Христово. Мисията му била прекъсната по заповед на Лъв Арменяк, който го изпратил на заточение на остров Гликерия. 

След  шест години  жестоки страдания, преподобния Никита се върнал в Цариград, където скоро умрял. Благочестивите християни го изпратили с големи почести. Тленните му останки погребали в неговия манастир.   

Днес църквата почита паметта и на свещеномъченик Никита Серски.

4 април

Преподобни Йосиф Песнописец

Йосиф се родил в нечалото на 9 век на остров Сицилия. Семейството му било принудено да се прмести в Пелопонес. Скоро след това младият Йосиф заминал за Солун. Познал учението на Иисус още от малък,  той  постъпил в манастир. Станал свещеник и  удивлявал  събратята си  с необикновен интелект и мъдрост. Това силно впечалтило Св.Грирогий Декаполит. Той силно обикнал преподобни Йосиф и го направил свой последовател. 

По това време пламнала отново враждата между еретици и християни. Православните епископи отстранявали от служба, а на  тяхно място назначавали водачи--иконоборци. По волята на своя духовен баща, Йосиф предприел рискована мисия. Потеглил сам към  Рим, за да потърси намесата на  папата в борбата с несправедливите  гонения и изтезания срещу християнит . Мисията му  била осуетена, а той - заловен и хвърлен в  тъмница на остров Крит.  По време на заточението светият човек  понесъл големи мъки и страдания, но не престанал да проповядва божието учение.

След шест години мъченичество, преподобни Йосиф бил свободен. Заминал за Цариград и продължил да проповядва словото Божие. Заради тези свои деяния много пъти бил изпращан на заточения. Но светия отец  мъжествено приемал всички инижения и страдания в името на Иисус. 

Последните дни от живота си  прекарал в Цариград, където доживял дълбока старост. Тленните  останки на преподобний Йосиф били  тържествено погребани в присъствието на високопоставени духовници и добродетелни  християни . 

5 април

Свети мъченици Аготопод и Теодул

През 3 век в Солун живеели двама предани на Христовата вяра служители – старият дякон Агодопод и младия четец Теодул. Бог надарил юношата с чудотворна сила – да изцелява страдащите от неизличими болести и да обръща езичниците към Христа.

Това не се харесало на византийските императори, които били големи  поклонници на езическите богове. Всеки, който не споделял тяхната вяра, жестоко преследвали  и наказвали. 

Един ден, по заповед на градоначалника Фаустин, хванали  християните Аготопод и Теодул. Изправили ги на съд, за да отговарят за греховете си. Но те не  искали да се откажат  от Христос.  Тогава оковали  светите мъже  в тежки вериги и ги хвърлили в тъмница. През нощта в съня им се явил  Бог, който им предсказал  мъченическата смърт. На сутринта Фаустин наредил да ги  удавят  в морето. 

След време вълните  изхвърлила  телата на Аготопод и Теодул на брега.  Тленните останки на великомъчениците били погребани с подобаваща чест.  

6 април

Свети Евтихия, патриарх Цариградски

Евтохий се родил във Фригия. Бил будно и любознателно дете, затова когато пораснал, родителите му  го изпратили в Цариград да  изучи  духовните науки. Младежът  избрал да се посвети наБога и приел духовен сан. На тридесет години станал свещеник, скоро след това го ръкоположили  за архимандрит, а на четиридесет години бил вече патриарх на Цариград.

По това  време в православната Църква имало големи вълнения, предизвикани от различни лъжеучения. Затова свикали Вселенски събор, който да разобличи неверниците и  въдвори мир в града. По време на събора патриархът смело защитавал  Христовата вяра. 

Проявената от него дързост, разгневила император Юстиниян и той заповядал да изпратят светецът  на заточение. След повече от 12 години мъченичество, св.Евтахий  се върнал в Цариград. Отново го провъзгласили  за  патриарх, който в продължение на четири години неуморно  утвърждавал  православието и се прочул с чудесата си. 

Патриарх Евтихий починал на 70 години.  Мощите му били погребани в храма „Св.Апостоли”, а по-късно - пренесени във Венеция.

Днес се почита още смъртта на свети Методий Славянобългарски.

7 април

Преподобни ГЕОРГИ, епископ Митилински

Георги живял по време на големите гонения срещу християните. Още като млад  приел духовен сан. Живеел богоугодно и  ревностно почитал иконите. Заради своята отдаденост на Бога го избрали за митрополит на град Митилин.

Когато на престола се възкачил император Лъв Армянин, много епископи били изправени на съд, за да отговарят за делата си. Сред тях бил и вече твърде стария митилински епископ. По време на разпита преподобний Георги публично изобличил  императора и войнстващите еретици. Тази негова постъпка му коствала живота. Светият старец бил изпратен на заточение на остров Херсон, където  починал в изгнание.