Посветени на братята безсребреници Кузма и Дамян, св. Атанасий и чудотворните одежди на света Богородица, те са свързани с чудото на изцелението и надеждата за здраве и благополучие.

ЖИТИЯ НА СВЕТЦИТЕ 

1 юли 

БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КОЗМА И ДАМЯН

Братята Козма и Дамян се родили в богато семейство. Още като деца били възпитани да почитат Бог и да живеет по неговите закони. Раздавали милостиня на бедните. Хранели гладните и обличали сиромасите. Господ ги дарил с чудотворни способности – да изцеляват болните от всякакви страдани. Те правели това даром, затова ги нарекли ‘безсребреници’. 

Славата на благочестивите лечители растяла. Но завистливи езичници ги наклеветили пред царя. Изпратил ги на съд и поискал от тях да принесат  жертва на езическите богове. Светите мъже били непреклонни. Разгневеният императорът осъдил лечителите на смърт. В този миг Бог го наказал - главата му се обърнала назад пред очите на онемелите от изненада римски  поданици. Безпомощен, царят започнал горещо да се моли на Бог. С помощта на двамата братя  бил изцелен. 

В знак на признателност, императорът върнал  свободата и славата на Козма и Дамян. Двамата лечители продължили да обикалят села и градове, да изцеляват болни и да сеят  вярата Христова в сърцата на еретиците. 

Своята мъченическа смърт св. безсребреници Козма и Дамян намерили през 284 г., когато първият им учител ги пребил с камъни от завист и злоба. Телата им погребали в един гроб в днешна Сирия.

Българите наричат летния празник на братята  Козма и Дамян 

СВЕТИ ВРАЧ

Отколешна е  традицията да се нареждат на куп билките, събрани на Еньовден, с които врачки и баячки лекуват всякакви болести. Стопанките приготвят обредни хлябове, които чупят над главите си и изричат магически думи, за да измолят здраве и берекет в семейството. Мъжете колят курбан, а кръвта на жертвеното животно заравят на безлюдно място, за да прогонят болестите и злите сили. В някои селища правят лечебна магия, а в други - болните ходят на манастир или оброчен кръст с името на светеците, за да намерят лек за страданията си.

Именен ден имат всички, които носят имената Дамян, Дамянка, Кузма, Кузман.

2 юли

ПОЛАГАНЕ ОДЕЖДИТЕ НА СВ.БОГОРОДИЦА ВЪВ ВЛАХЕРНСКАТА ЦЪРКВА

В дните на византийския имтератор Лъв Велики в Назарет живеела благочестива еврейка. В своята къща, в малка, тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща на тамян, тя пазела дрехата на св.Богородица, поставена в ракла, подобна на ковчег. Много вярващи и невярващи идвали,  докосвали  необикновената одежда и получавали  изцеление. 

Един ден при непозната еврейка дошли двамата братя сенатори – Галвий и Кандид. Почувствали необикновената сила на одеждата, благородниците поискали да научат повече за нея. Девойката им разказала как по  волята на Богородица дрехата й били поверена на една добродетелна девойка. Оттогава тя се предавали само между девици, докато не дошъл и нейния ред да бди над светите одежди. 

Впечатлени от разказа, сенаторите цяла нощ стояли на колене в пред ковчега и горещо се молели. А на сутринта си тръгнали с една единствена мисълта - как да се сдобият с безценната реликва. 

Скоро Галвий и Кандид пак дошли в Назарет. Със себе си носели ковчег, който напълно приличал на  раклата, в която стояла дрехата на Дева Мария. Двамата благородници поискали отново да й се поклонят. И докато проливали сълзи и горещо молели Божията Майка, сенаторите  подменили раклите-ковчези. 

Когато пристигнали в Цариград, в дома си устроили малък храм, в който сложили скъпия дар. 

На 2 юли 258 г. с  всенародно шествие, предвождано от патриарх Генадий, дрехата на Божията Майка  била пренесена в църквата „Св.Богородицяа” във Влахерна. Положена в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни, над нея ставали много чудеса.

3 юли

СВЕТИ МЪЧЕНИК ЯКИНТ

Якинт бил родом от Кесария Кепадокийска и още от малък приел Христовата вяра. Когато станал на 20 години  постъпил на служба в двореца на римския император Траян. 

По време на голям  празник царят заповядал да бъде  извършено тържествено жертвоприношение на езическите богове. Само Якинт не се подчинил и предпочел горещо да се моли на Бога. Когато узнал за постъпката му, Траян го принудил да яде от обредната храна на езичниците. Младежът бил дързък и открито отказал да извърши този грях. 

Разгневеният император хвърлил непокорния християнин в тъмница. Лишил го от  храна и вода. На 38-ия ден Траян поискал отново да види Якинт. Но стражата намерила младежа мъртъв, а килията му – озарена от небесни ангели, пропита от  благоуханна миризма.

Царят заповядал да хвърлят тялото на мъченика  извън града, за да бъде изяден от дивите животни. Намерил го благочестият свещеник Темотей и го погребал в дома си. 

Няколко години по-късно мощите на св. Якинт били пренесени в родния му град.  

4 юли 

СВЕТИ АНДРЕЙ, архиепископ  Критски

Андрей се родил в Дамаск през 7 в. До седемгодишна възраст бил ням и родителите му много страдали. Когато го посветили в Божието тайнство, момчето проговорило. 

От този миг Андрей се отдал в служба на Господ. На 14 години  заминал за Йерусалим при патриарх Софроний. Станал негов ученик, който се отличавал с необикновена кротост, добродетелност и мъдрост.

По това време се ширело лъжеучението на монотелити, което смущавало духовния живот на вярващите. Затова в 680 г. в Цариград бил свикан Вселенски събор. В него участвал и св.Андрей, който вече бил издигнат в архидякон. Със своята пламенна реч  светият отец оборил противниците си.

А когато се върнал в Йерусалим, архидяконът продължил  богоугодните си  дела – да се грижи за бедни и странници, да напътства онеправдани и да лекувал болни. 

Голямото му човеколюбие и дълбока мъдрост скоро му  отредили правото да стане архиепископ на о.Крит. Там той написал великолепни съчинения, между които най-известни са Великият канон, беседи за някои празници и празнични стихири.

Св.Андруей починал на връщане от Цариград, след кратко боледуване, около 720 г.

5 юли

ПРЕПОДОБНИ АТАНАСИЙ АТОНСКИ

През 10 в. в  Трапезунд се родило момче, което нарекли Аврамий. Бил твърде малък, когато родителите му починали. Поверили го на грижите на благочестива монахиня, която му открила истините за Бог. 

Като пораснал, Аврамий заминал за Цариград и там  изучил учените на Спасителя при Михаил Малейн. После бил подстриган за монах и получил името Атанасий. А няколко години по-късно се преселил в Света гора и се отдал на аскетичен живот.

Скоро св.Атанасий се прочул със своята ученост и велики дарования. Много хора започнали да му отдават почит и уважение. Между тях бил и византийският император Никифор. Той го подкрепял и щедро подпомагал в неговите начинания. С царската благословия светият отец изградил манастир за вярващите. А с гореща молитва и Божия промисъл  извел изобилна вода до тази обител. 

В знак на признателност християните нарекли манастира  Великата лавра на св.Атанасий Атонски.

Днес българите отбелязват празника на летния св. Атанас. С него започвало жътварското време. Затова го наричали 

ЖЪТВАР

В народната памет битува поверието, че на Жътвар светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. А друго разказва, че на този ден светецът кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата. 

В някои села летният св.Атанас бил почитан като покровител на  бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.

Обичайно денят се отбелязвал с организирането на общоселски курбан или събор. По този повод стопанките приготвяли обредни хлябове и пити, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят пеперуда или Герман.

През това време мъжете колели курбан. Кръвта на жертвеното животно заравяли на непроходимо и безлюдно място, за да предпазят хората и животните от болести и зли сили. Кожата му  окачвали на голям прът и с него обикаляли селището три пъти. С този магически ритуал те се опитвали да предотвратят падането проливни дъждове, градушки и мълнии, които били вредни за посевите, опасни за животните и хората.

В някои селища в деня на св.Атанас извършвали лечебна магия. В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й сила. Колели курбан в памет на св.Атанас, за да измолят  благословията му.

6 юли

ПРЕПОДОБНИ СИСОЙ ВЕЛИКИ

Сисой бил родом от Египет. Познал Бог от дете, той станал ученик на св.Антоний Велики.  От него изучил монашеския живот. 

След смъртта на учителя си Сисой се преселил в неговата пещерата. Там се отдала на самотен живот, пост и молитвени бдения. Постигнал голямо духовно съвършенство, той бил надарен от Бог с благодатна сила – да изцелява страдащи и болни, да гони зли сили и духове, да възкресява мъртвите.

В пустинята преподобни Сисой прекарал повече от 60 години. Много недъгави и хроми, глухи и слепи намерили изцеление при него. Много монаси открили надежда и смисъл за живота си, поучили се на доброта и мъдрост. 

Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 г. И когато християните се сбогували със светия отец, те се прекланяли пред озареното му лице и вдишвали от блоговонния аромат, който обгръщал безжизненото му тяло. 

7 юли 

ПРЕПОДОБНИ ТОМА МАЛЕЙН И АКАКИЙ

Тома и Акакий се славели като добродетелни християни. 

Тома бил млада войник, силен и храбър. Разочарован от светския живот, той се преселил на източния бряг на Света гора и заживял като отшелник.  Починал през 10 в. в пълна отдаденст на Бога и хората, които никога не го забравили.

Акакий живял през 6 в. За разлика от своя събрат бил тих  и смирен младеж. В учението Христово го посветил един груб и злонравен човек, който често му причинявал физическа болка и душевен тормоз. Плахият младеж понясял  униженията и страданията гордо и търпеливо. Мъките му били толкова големи, че след девет години  умрял.

За мъченичество на Акакий научили пустиниците, които живеели  в близката околност. Станали свидетели на чудесата, които се случвали  на гроба му, те започнали да почитат паметта на преподобний Акакий.

На този ден църквата отбелязва и мъченическата смърт на  св.Неделя-Кириакия.

В народния календар денят е известен като 

СВЕТА  НЕДЕЛЯ,

Голяма Света Неделя или още Прясната неделя. В село Малко Градище  и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината”.

По традиция това бил църковен празник, който почитали само жените. За него стопанките приготвяли обредни питки, които раздавали в черква, параклис или оброчище, носещи името на св.Неделя. След празничната литургия жените палели свещи за здраве. А нещастните и болни хора наричали за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени от болестите и избавени от страданията.