Календар (13-19 януари)

Жития на светците

13 януари

Мъченици Ермил и Стратоник

Ермил бил християнски дякон, станал жертва на гоненията срещу християните. Хвърлен в тъмница, той бил жестоко измъчван пред очите на пазача Стратоник, който т станал свидетел на чудото как мъченикът разговарял с ангел – закрилник, който го спасявал от болките и страданията. Повярвал в Христовата вяра, Стратилат станал последовател на св.Ермил и заедно с него намерил смъртта си във водите на р. Дунав. 

14 януари

Преподобни отци, избити в Синай и Раита

През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници. Нападнати от сарацинско племе, то избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. През 5 в. бедуините разрушили напълно тази обител, много християни избили. Трогнат от мъжеството им, Юстиниан Велики построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в Синай, където и днес се пазят два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.

15 януари

Преподобни Павел Тивейски

Павел се родил в знатен род. Получил добро образован и голямо богатство, но се отказал от тях. По време на седмото гонение на християните избягал в Тавианската пустиня. Скрил се в една пещера, където заживял в пълно осамотение. Заедно с Антоний Велики, когото случайно срещнал, прекарал дълги дни в беседи и молитви.

Днес църквата почита още преподобни Йоан Калибар, преподобни Гавриил Лесновски и преподобни Прохор Пшински. 

16 яниура

Преклонение на честните вериги на свети опастол Петър

На юдейския празник Безквасница цар Ирод Агрипа хванал св.Петър. Оковал го във вериги и го хвърлил в тъмница, за да бъде анатемосан пред целия народ. Но докато спял, при него дошъл ангел Господен и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът събудил Петър и му рекъл:”Стани скоро!”. И веригите паднали от ръцете му. 

От тогава християните пазята тези вериги и вярват в чудотворната им сила да изцеляват неизличими болести. 

Днес се почитат още преподобни Ромил Бдински и свещеномъченик Дамаскин Габровски. 

17 януари

Преподобни Антоний Велики

Наследник на знатен египетски род, Антоний от малък проявявал склонност към отшелничеството. Раздал богатството си на бедните и се оттеглил в една изсечена в скалите египетска гробница. Там изпитал първите изкушения за тялото и душата. Но вярата в Христос го подкрепяла, а Бог го дарил със силата да лекува болни, да прогонва бесове, много езичници обърнал в правата вяра. Издъхнал блажен на 105 години.

18 януари

Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

Роден в бедно християнско семейство, съдбата го срещнала с александрийския епископ Александър, който го направил свой секретар. След смъртта му го избрали за епископ на Александрия, където вярно служил 47 години. 15 от тях светецът прекарал в изгнание, борил се срещу ересите, написал много книги и писма, тълкувания и проповеди. На неговото слово светата Църква дължи разгрома на арианската ерес през 4 век. 

Днес църквата почита и свети Йоаким I, патриарх Търновски.

19 януари

Преподобни Макарий Египетски

Макарий се родил в семейство на свещеник. По волята на баща си бил принуден да се задоми. След смърттта на съпругата му, се оттеглил в Скитската пустиня, където бил удостоен с дара на чудотворството. На 40 години станал игумен. На него дължим 50 беседи, 7 слова, послания  и молитви.

На 14 януари българските роми посрещат Новата Година. Празникът наричат

Василица, популярен още като Бонго Васил (куцият Бонго)

и продължава цели три дни. 

През първият ден ромите отбелязват Бъдни вечер. По стар обичай се нарежда празнична софра с постни ястия. Трапезата се прекажда от най-стария мъж в семейство, заедно с традиционните инструменти и сечива. Жените пекат обреден кравай за здраве, като първия залъг слагат винаги под възглавницата за късмет. Проготвят тиква с мед, върху която се поставя пара и гадаят щастлива и хубава ли ще е годината. 

На вторият ден празнуват Василица. Още преди изгрев слънце стопанките пръскат царевични зрънца по пода за да има берекет. Гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. По традиция се коли курбан – най-често гъска, която се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Поднася се на масата върху месал, като на крилцата й се слагат две свещици. В края на празника деца обикалят с дрянови тояжки къщите и сурвакат за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари. 

В третият ден, патерицата, ромите си разменят гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голями веселби.