Жития на светците

18 НОЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПЛАТОН

Платон се родил в Анкира. От малък бил възпитан в Христовата вяра. Това стигнало до ушите на управителя на града, ревностен езичник. По негова воля младежът изправили пред съда, за да отговаря за деянията си. 

Всички опити да  отвърнат Платон от Бог били напразни. Затове го отвели  в затвора и там го подложили на нечовешки изтезания. Господ бил милостив към своя син, изцелявал раните му и лекувал душата му.

Живота на св.Платон завършил мъченически през 266 г., когато отсякли главата му пред очите на праведните християни.

На този ден църквата почита и светлата памет на свети мъченик Роман.

19 НОЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ВАРЛААМ

Варлаам бил един от многото добродетелни жители на Антиохия, които повярвали в Иисус и станали християни. За тази своя дързост светият старец бил подложен на нечовешки мъки и страдания, но те не пречупили вярата му.  

През 304 г. Варлаам посрещнал смирено мъченическа си смърт в Кесария Кападокийска. С примера на своята твърдост засилил влиянието на Християнството сред езичници и юдеи, събудил уважение към Иисус Христос и неговото учение.

Днес църквата празнува още паметта на св.пророк Авдий, съвременник на пророците Йеремия и Йезекиил.  

20 НОЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ ПРОКЪЛ, АРХИЕПИСКОП  ЦАРИГРАДСКИ

Свети Прокъл бил ученик на св.Йоан Златоуст. Като праведен християнин му било възложено да служи при патриарха. След смъртта на великия му учител, Прокъл бил избран за негов наследник и през 434 г. го ръкоположили за патриарх на Цариград.

Времената били смутни. Появили се много еретични учения и лъжепророци, които силно смущавали православната църква. Но св.Прокъл смирено и с любов твърдо отстоявал учението на  Христос. До края на живота си светият отец бил в полза на своето паство, правел чудеса и посвещавал езичниците в Христовата вяра.

Свети патриарх Прокъл починал на 20 ноември 447 година.

На тази дата църквата отбелязва паметта и на преподобни Григорий Декаполит.

21 НОЕМВРИ

ВЪВЕЖДАНЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА В ХРАМА

Когато Дева Мария навършила три години, праведните й родители изпълнили обета, който дали пред Господ  – да въведат своята любима дъшеря в Йерусалимския храм и да я посветят на Бога.

За празника Йоаким и Ана събрали своите близки и със свещи в ръце довели Мария до светата обител. Там ги посрещнали първосвещеници и служители с пеене на свещени химни. Родителите на Мария оставили дарове и жертви на Бога и благословени се прибрали у дома. Поверили любимата си дъщеря на св. Захария, който я  въвел в Светая Светих, там където влизал веднъж в годината само първосвещеник.

От този ден девойката заживяла в Божия храм. Тук се възпитавала под надзора на по-възрастни благочестиви девойки, за да се подготви за мисията, която й била отредена от Господа. И по внушение на Св.Дух Дева Мария се сгодила за престарелия Йосиф, който станал нейн покровител и баща на Божия Син – Иисус Христос.

В народния календар наричат днешния празник   

КУЦУЛАН

Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. Затова хората пазели много забрани  - жените не вземат гребен в ръка, не перат, не шият, не плетат, дори хлябът не се реже с нож, а се разчупва, мъжете не обличат нова риза.

Църквата пък отбелязва

Деня на християнското семейство 

По стар обичай в дома на най-възрастните в рода се събера голямото семейство на богата трапеза. На нея се нарежда традиционни ястия, които обикновено са постни, защото празника съвпада с Коледния пуск, и лакомства най-вече за децата. 

Преда тържествения обяд всички се изповядват пред иконата на св.Богородица и молят Девата за здравето и щастието на цялото семейство. 

22 НОЕМВРИ

СВЕТИ ПРАВЕДНИ МИХАИЛ БЪЛГАРСКИ

Свети Михаил Войн бил българин от град Потук /предполага се, че това е било името на днешния град Батак/. Син на богати и знатни родители, той от малък бил възпитан в християнските добродетели.

Когато станал на 25, младежът постъпил във византийската войска. По време на войната, която император Михаил III водел срещу агаряните, Михаил Войн бил изоставен от изплашените византийски войници сам срещу врага. Отправил горещи молитви към Бога,  храбрият войн останал жив и невредим. На път за дома си извършил чудо – убил огромен змей и спасил живота на една девици.

За добродетелния живот и сторените чудеса св.Михаил Войн бил прославен от Господ. А през 13 в. българският цар Калоян тържествено пренесъл мощите му в столицата Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св.Възнесение”. Великият Търновски патриарх Евтимий му написал житие, което е запазено до днес. 

23 НОЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ АМФИЛОХИЙ, ЕПСКОП ИКОНИЙСКИ И СВЕТИ ГРИГОРИЙ, ЕПСКОП АКРАГАНТИНСКИ

Днес  църквата почита светлата памет на епископите на Кесария Кападокийска и Акрагант  св.Амфилохий и св. Грирогий. Живяли по различно време, двамата свети отци отдали живота си в служба на своите християнски паства. Добри учители и просветители, те оставили след себе си съчинения, полезни за църквата и целия християнски свят. 

Днес именници са Александър, Александра (от старогръцки произход и означава „зашитник на мъжете").

24 НОЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА

През 4 в. в Александрия имало девойка от царски род, която се прочула със своята хубост, доброта и мъдрост. Името й било Екатерина. Много богати и знатни мъже искали да се оженят за нея. Но девойката предпочитала смирения и скромен живот. 

Съдбата срещнала Екатерина с един отшелник, със светъл ум и необикновена мъдрост, който и разкрил  истината за  родения по чудесен начин от Светата Дева Иисус. 

Екатерина почувствала истинско облекчение. Окрилена от вяра и надежда, тя дълго се молела пред иконата на Света Богородица, докато заспала. На сутринта, с радостно видяла на ръката си чуден пръстен. От този миг озарената й душа принадлежала единствено на Господ.

По това време в Александрия пристигнал беззаконният цар –гонител на християните. Той искал поданиците му да принесат жертва на идолите и постоянно воювал с неверниците. Но Екатерина била непреклонна. Дълго време царят воювал с непокорната християнка, с надежда да я върне към езическите богове. Когато видял собственото си безсилие, осъдил Екатерина на смърт. По негова заповед била отсечена главата на светицата пред очите на целия град. 

Легенда разказва, че в този миг ангел хранител взел тялото на мъченицата и го отнесъл в планината Синай. 

Именници днес са всички, които носят името Екатерина и Катя.

Празникът на Св. Вмъч. Екатерина българите наричат още 

КАТЕРИНИНДЕН 

Хората почитат  светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка. Някога жените  приготвяли обредни пшеничени питки. Омесвала ги рано сутринта стопанката на дома с мълчана вода. Те били най-малко и пет и най-много девет на броя, нашарени с вретено. После ги мажела с петмез, рачел или мед и ги раздавала на комшиите. 

Ако в къщата имало болни деца, вземала две питки, заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" всеки трябвало да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!" „Амин! — дай, Боже!" - отвръщала стопанката и гледала на тек (нечетно число) минувачи да раздаде питките, за да пресече и болестта. Хората вярвали, че всички, които хапнели от тази питки ще се предпазят от бяс и шарка.