Според народния календар от 6 август настъпва трайното преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Дните видимо намаляват, а нощите стават по-дълги и по-студени. Идва време за размисъл,  за промяна и нова надежда.

Затова за българина този празник има смисъла на притча за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота, в която е постигната своеобразна симбиоза между езическата  суеверност на предците ни и  респекта към християнската традиция.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ. Този, който успее само да го зърне, ще бъде щастлив и това, което си е пожелае – ще се сбъдне. Само хората с чисти сърца и отдадени изцяло на своята вяра могат да видят Бог и да получат неговата благословия. 

За да се докоснат до божията благодат, майките държат децата си будни, с лица, обърнати към небето в нощта на Преображение, и горещо се молят  на Господ за  щастието, късмета и благополучието на семейството и рода.

На 6 август се откъсва първият салкъм грозде. Старите хора вярвали, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Затова всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така осигурявал добро телесно здраве и покой за душата си.

От тогава битува и традицията първият салкъм грозде да се носи в църквата в деня на Преображение, за да го опее, прекади и благослови отецът. От първото грозде дават на всеки в семейството за здраве и жизнерадост.

По стар обичай на Преображение във всеки дом се нарежда празнична трапеза. В обедното меню задължително присъства ястие от риба, обреден хляб и плодове.

Жития на светците

5 август

Свети мъченик Евсигний

Евсигний бил войн от Антиохия. След 60- годишна вярна служба в името на Христос, император Юлиан го наказал със смърт чрез посичане.

6 август

Преображение Господне

Днес църква чества знаменитото евангелско събитие – явяването на Исус пред учениците му Петър, Яков и Йоан, за да разсее съмненията в неговото безсмъртие и укрепи вярата им Бог. Отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас. 

7 август

Свети  преподобни Дометий

Дометий живял във времето на Константин  Велики. Отказал се от светския живот, станал монах в манастир. После се уединил в една  пещера, където Бог го дарил със силата да лекува всякакви болести. 

По заповед на езичника Дометиан бил зазидан в своята обител, където намерил смъртта си.

8 август

Свети Емилиан изповедник, епоскоп Кизикенски

Емилиан бил епископ на гр. Кизик, когато иконоборецът Лъв Арменец властвал в страната му. Светият отец бил изпратен на заточение, където прекарал 5 години. Умрял мъченически след страшни мъки и страдания.

Днес църквата почита и светлата памет свети мъченик Трендафил Старозагорски.

9 август 

Свети апостол Матия 

Матия бил наследник на Юдовото племе. След възнесението на Исус бил избран за 12-ия апостол на Христос. Посял словото Божие в много близки и далечни градове, след дълго проповедничество апостолът приел мъченическата смърт в Йерусалим, където бил убит с камъни.

10 август

Свети мъченик и архидякон Лаврентий 

Лаврентий бил архидякон по времето на император Деций и любим ученик на папа Сикст. Били смутни времена за християните, а епископите, които не пили от чашата на страданието, твърде малко. Един от тях бил и папа Сикст. Преди смъртта си той завещал на любимеца си Лаврентий да продължи делото му.

Приел присърце завета на своя учител, архидяконът бил наказан от злите езичници. Умрял мъченически през 258 година.

11 август

Свети мъченик и архидякон Евпъл

Евпъл живеел в Сицилия, отдаден изцяло в служба на Бога. В къщата си пазел много богословски книги, с които никога не се разделял. Един ден, докато четял в една бедна колиба Евангелието, го заловили езичниците. Изправили го пред съда, но той бил непреклонен. За дързостта му го наказали със смърт. С Евангелието в ръка дяконът срещнал мъченическата си смърт.