Календар (9-15 септември)

В седмицата от 9 до 15 септември Православната църква за четвърти път се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен. 

В българският народен календар празникът е известен като Кръстовден или Кръстов и се отбелязва всяка година на 14 септември.

Народът го е нарекъл така не само заради “честния кръст”, а защото вярва, че тогава денят “се кръстосва с вечерта”,  настъпва есенното равноденствие.

По стар обичай жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и хармана, ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството.

Кръстов се смята за празник на земята и благодатен ден за начало на есенната сеитба и гроздобер. За да има берекет по нивите и лозята, не се оставя нищо  почерняло на огнището, а мъжете освещават първите семена, приготвени за посев.

За празника жените раздават прясна пита – „житна жертва“, с която се умилостивяват стихиите, за да има здраве и берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни - зелник с праз лук, печена тиква. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. 

В някои села Кръстов се чества като празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, намерил изцеление за страданието си, отива при своята лечителка с прясна пита и цветя, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение. 

В много селище 14 септември бележи началото на есенните седенки и активният предбрачен сезон – време за годявки, сватби и кръщенета.

Именици (14 септември): Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.

Жития на светиите

10 септември

Свети мъчениците Минодора, Митродора и Нимфодора 

Сестрите Минодора, Митродора и Нимфодора били християнки, живяли по време на големите гонения срещу неверниците. Подложени на нечовешки изпитания, смъртта си намерили в пламъците на буен огън, който убил и мъчителите им.

11 септември

Преподобна Теодора Александрийска 

Теодора била щастливо омъжена в Александрия. Скоро била въвлечена в прелюбодеяние. Покрусена от случилото се постъпи в мъжки манастир, където се предрешила на монах. Преживяла години на големи изпитания, най-голямото от което било да отгледа момче, за което смятали, че е негов баща. 

Преди смъртта си Теодора починала опростена от всички манаси в манастира, а осиновеният й син станал достоен нейн последовател.

12 септември

Свети свещеномъченик Автоном 

Автоном бил епископ на Италия, посветил много  езичници в словото Христово. 

Скоро християните станали твърде много, което фанатици езичници от село Лимна. Те решили да погубят водача им. По време на проповед на св.Автоном нахлули в храма и убили епископа, като затрупали тялото му с камъни. 

13 септември

Свети свещеномъченик Корнилий Стотник

Корнилий бил стотник от Италийския полк. Прославил се като почтен човек и Господ го направил пръв член на Църквата из средите на езичниците. Кръстен от ап. Петър, станал негов последовател и спътник, а по-късно – въведен и в епископски сан. Служил вярно на Бога своето паство, доживял до дълбока старост.

14 септември

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен 

Празникът на 14 септември е свързан и посветен на чудесното явяване на Светият Кръст на император Констанин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персийски плен, за които се знае от житията на светците. 

15 септември

Свети великомъченик Никита 

Никита бил вестгот, живял по времето на голямата война между езичника Атанарих и християнина Фритигерн през 4 век. Тогава възтържествувало християнството, което намерило в лицето на Никита  своя най-ревностен защитник.

Скоро Атанахир се върнал на власт, но Никита не спрял да разобличава неговото безбожие. За тази дързост светецът бил изгорен на клада, а тялото – оставено непогребано.