Седмицата от 9 до 15 юни минава под знака на три народни празника – Върти-удри (11 юни), Лисо (14 юни) и Видовден (15 юни).

Макар да съвпадат с дните на апостол Вартоломей и пророците Лисей и Амос, българинът ги свързва с времето, когато слънцето се обръща към зима, дните започват да стават по-къси, а нощите – по-дълги. Затова всички с нетърпение очаквали изгрева, за да бъдат благословени от небесното светило.

В основата и на трите празника е историята за четиримата братя градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо, които имали власт и сила над природните стихии – летни градушки и зимни бури. В народните вярвания градушката идвала като възмездие за греховете на човека. Благословени били онези, които живеели според божиите закони и правели добрини, но лошите, завистливите и алчните били жестоко наказвани. Оттам идват предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!" и старата приказка „Скоро ще дойде и Видовден".

Своята почит към светците Вартоломей , Лисей и Амос българите изразявали като жените не подхващали никаква работа, а мъжете не излизали на полето и не извеждали животните на паша. Така се надявали да измолят тяхната благословия, да се предпазят от тежки болести - влисване, парализа и други; да не ги сполетяват бури и гръмотевици през лятото, снежни виели и вихрушки през зимата.

В някои краища св.Лисей се мислел за покровител на болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

В други селище пък Видовден свързвали със здравето на очите и виждането. В Граово, например, в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи. Момите се миели с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им, да изглеждат свежи и красиви пред момците.

Жития на светците

9 юни

Кирил, архиепископ Александрийски

Кирил, архиепископ Александрийски, преборил лъжеучението на Несторий и оставил на църквата много забележителни съчинения.

10 юни

Свети свещеномъченик Тимотей, еписпоп Пруски

Тимотей получил от Бог чудотворната сила да лекува страдащите от телесни болести и душевна мъка. Ревностен противник на иконоборството, той бил обезглавен за назидание на останалите християни.

11 юни

Свети апостоли Варнава и Вартоломей

Варнава бил един от 70-те ученици на Иисус. Съдбата го срещнала с един от 12-те апостоли Вартоломей, надарен със силата да лекува и прави велики чудеса. Двамата велики мъже умряли мъченически в името на вярата Христова.

12 юни

Преподобни Онуфрий Велики

Онуфрий живял в уединени с Бога в една пещера. Край нея имало финикиева палма и бликнал извор с чиста вода. Преданието разказва, че когато се споминал, пещерата се срутила, финиковата палма - изсъхнала, а изворът – изчезнал.

Днес църквата почита и преподобни Петър Атонски.

13 юни

Света мъченица Акилина

Акилина обичала Бог повече от всичко. Обявена за магьосницата, тя била публично умървена.

На тази дата църквата чества и свети Трифилий, епископ на Левкусия Кипърска.

14 юни

Свети пророк Елисей

Елисей живял 900 г. пр. Хр. Предан ученик на св.Илия, той наследил дарбата му да пророкува и да прави чудеса, описани в Библията (Четвърта книга на Царството).

На тази дата църквата отбелязва паметта на св.Методий, патриарх Цариградски.

15 юни

Свети пророк Амос

Амос живял преди Христовото време. Предрекъл много изпитанията, които Господ изпратил на юдеите, той бил наказан от жреците езичници със смърт.

Днес църквата почита и св.Ефрем, патриарх Сръбски.