Във времето, когато се раждало небесното Слънце, а пророци в далечна и нечувана Юдея предсказали идването на Спасителя, българите празнуват Бъдни вечер. Наричат го още

Мали Божич – празник, изпълнено с тайнственост,

в което баячки и ясновидки се отдават на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. 

Бъдни вечер съвпада  със спомена за

„мръсните дни” (от Рождество – 24 декември, до Богоявление – 6 януари).  

Предците ни вярвали, че всяка нощ през  този отрязък от време бродят демонични същества. От залез слънце до трети петли господстват мамници,  бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се пазели от тях, като носели скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените не трябвало да перат и мият, да си решат косите,  да режат с нож или ножица, не бивало да поглеждат мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с пушек, за да не ги залюби змей. 

През тези сакрални дни, когато злите сили върлуват, единственото сигурно място за българина става домът. Пресъздал в него цялата космическа символика: покривът и комина – образи на небесния свод; четирите посоки на света маркирани чрез четирите стени на къщата; границата между световете на живи и мъртви преобразена в прагът и прозорците; сакралният център изобразен чрез домашното огнище, за него те стават маркери на усвоеното пространство, в което човек е защитен от злото.

Неговият космически център е трапезата. 

На Бъдни вечер, в навечерието на Коледа, тя обединява поколенията, като събира в едно миналото, настоящето и бъдещето. По традиция  софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището,

където гори бъдник – символ на дървото на живота,

свързващо трите свята – горен, на боговете и мъртвите, земен и долен, на зловредните сили. Преди да бъде запален, мъжете  го миросват, за да е плодовита годината. Оставят го да гори през през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце,  има очистителна и магическа сила.

Култово място на празничната трапеза има обредният хляб. В различните краища на България го

наричат боговица, вечерник, светец.

Месят го само млади булки или моми,  облечени в празнични носии. Бъднишкият хляб се приготвя с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. Водата донасят 9 девойки от 9 кладенеца, защото 9 е божествено число, което обединява начало и край. През целия път до дома момите не проронват и дума. Вярват, че така ще опазят водата чиста от злите сили, които бродят през „мръсните” дни. Хляба украсяват, като слагат в него златна или сребърна пара, за да се множи богатството в семейството. В декорацията му най-често изобразяват  ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дърво. 

Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея  нарежда постни гозби, най-малко седем - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния светоглед 7 е първото число, което обединява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието.  

Храната на Бъдни вечер има и поминален характер. Постните ястия и хлябът са

своеобразно жертвоприношение за мъртвите.

Смисълът им е да омилостивят починалите родственици. За да добият магическа сила, стопанинът прекажда обредните храни три пъти в кръг. След това  излиза на двора с коледната погача със запалена свещ на нея и чаша вино. Поднася я на светците, покровители на бури и градушки, измолва от тях милост и благословия.  След това се връща на софрата, разчупва обредния хляб над главата си и нарича по парче на къщата, нивата, стадото, лозята, децата. Раздава ги на всеки член от семейството и ги благодславя.  Комат оставя и пред иконата на св. Богородица.

След ритуалната вечеря семейството посреща коледарските дружини, които носят благата вест - за раждането на нашия Спасител - Исус Христос.