В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Заредени с много оптимизъм и надежда българите посрещат празниците Кръстовден и Водици или Йордановден, семантично са свързани с големия християнски празник Богоявление – 6 януари. Денят, в който Исус се явил пред човеците, бележи края на “мръсните дни”, който нашия народ отбелязва с изпълняването на момински и ергенски ритуали. 

Своята християнска преосмисленост  обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква празнично облечени. След тържествена служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината. 

С Йордановден е свързано и поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На Богоявление арменците посрещат Нова Година. Арменската църква е единствената у нас, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. 

В навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в църквата се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени ламбади – символ на витлеемската звезда. Във всяко семейство се прави празнична трапезата само с постни храни. На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет. С осветената с Библия, кръст и миро вода се благославят вярващите. След службата младежите обикалят по къщите да коледуват, а свещениците - да благославят всяко семейство.

Именници: Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.