Светослав Пинтев

Традиционно ДПС  отбелязва годишнината от майските събития и Възродителния процес на Демир баба теке, едно алевитското теке с тюрбе, край село Свещари, Община Исперих. Смята се, че това е гробницата на Демир баба (от турски: Железният баща) , духовен водач на алевитите, наричани също алиани и казълбаши, българските шиити.

Единственият високпоставен член на тази общност  в движението е Рамадан Аталай – член на оперативното ръководство и депутат от Парламентарната група на ДПС.
Апропо, той заяви в интервю от днес:  „Това правителство в този си формат или без този формат е безидейно, без визия за развитието на България, без определени цели. Затова ние се опитваме да направим една програма за ускорено развитие на България.“
Това му изказване няма нищо общо с това, което ще ви разкажем сега, разбира се. Но е доста необичайно, че сунитите от ДПС провеждат съборите си там.

Изключително загадъчна е историята на това разположено много  близко до тракийските гробници местенце в Сборяново, което е било свещено за траките- гети, а през Средновековието на него се извисявала църквата "Свети Георги". През османската епоха  се появява въпросното . тюрбе, около което се оформя цял култов комплекс или текето на Демир баба - Железния баща. Смята се , че то е построено в средата на шестнадесети век, вероятно върху руините на тракийско светилище от четвърти век пр. Хр.

Текето е духовен център за алевитите . Една мюсюлманска религиозна общност, от която днес в България са останали само около 50 000 души. общност , която е жестоко преследвана и клана през османското робство, повече и от християните. Може би затова представителите й тачат и много християнски църковни празници, най-вече Гергьовден и Илинден, и предпочитат да другаруват с българите.

Казълбашите признават за пророк не Мохамед, а неговия зет Али, откъдето идва и едно от имената им. Разрешено им е да пийват ракия и вино, но не и да стъпват в джамия и да приемат мохамедани в дома си, а религиозната им доктрина е една от най-толерантните в света. Те практикуват някои от древните езически ритуали на шаманизма, мистичния суфизъм, характерен за шиитския ислям. 

Алевитския светец от шестнадесети век Демир баба е обвита в легенди фигура, почитана от християни и мюсюлмани. Преданието го е обявило за могъщ великан, а местни хора са ни разказвали как, за да построи текето си, поискал тесла от свой побратим, който многократно му я хвърлял през планини и хълмове, а после си я получавал обратно по същия начин. Запазени били и огромните железни обувки на Демир баба. Край светилището му, от пет дупки в скалата блика изворна вода. Според легендата при една невиждана суша местните хора помолили Демир баба да ги напои, за да не умрат от жажда. Той забил петте пръста на едната си ръка в камъка и водата потекла като от пет чучура.. Затова изворът и днес се казва "Беш пармак" (от турските думи: bes, пет, и parmak, пръст - Петте пръста)

До 1927 г. на купола на сградата греели заедно християнски кръст и мюсюлмански полумесец, разказват стари хора. На празника Илинден, 2 август, по традиция тук се стичат християни и мюсюлмани, прави се голям курбан, връзват се парцалчета по решетките на прозорците и по дърветата, палят се свещи. Има различни версии за историята на седмоъгълна сграда, изградена от пясъчник, покрита с полусферичен купол, и мъжа, който лежи в нея.

Според една от теориите, на това място е погребан самият канас юбиги Омуртаг,  както е истинската титла на владетелите ни. Легендата за Демир баба е алианският прочит на преданието за неговите дела, смятат изследователи. До 50-те години на миналия век бил запазен релеф в горната част на постройката, който силно наподобявал Мадарския конник. Една сутрин откриват, че е унищожен с длето.