В българският народен календар празникът е известен като Кръстовден или Кръстов. Народът го е нарекъл така не само заради “честния кръст”, а защото вярва, че тогава денят “се кръстосва с вечерта”,  настъпва есенното равноденствие. Стари предания разказват, че има места, където на този ден Бог слиза сред хората и ги благославя, а изворната вода придобива магическа лечебна сила.

По стар обичай жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и хармана, ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството.

Кръстов се смята за празник на земята и благодатен ден за начало на есенната сеитба и гроздобер. За да има берекет по нивите и лозята, не се оставя нищо  почерняло на огнището, а мъжете освещават първите семена, приготвени за посев.

За празника жените раздават прясна пита – „житна жертва“, с която се умилостивяват стихиите, за да има здраве и берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни - зелник с праз лук, печена тиква. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. 

В някои села Кръстов се чества като празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, намерил изцеление за страданието си, отива при своята лечителка с прясна пита и цветя, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение. 

В много селище 14 септември бележи началото на есенните седенки и активният предбрачен сезон – време за годявки, сватби и кръщенета.

Именници (14 септември): Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.