Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

В народния календар  празникът е известен като Трифон Зарезан. Честват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора празнуват на 1 февруари, а други на 14 февруари, по нов стил.

В традицията Трифон Зарезан е известeн още като Трифунци. Цикълът включва три празника, които се честват в три последователни дни  - на 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа  си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден  наричат още Зарезановден, а изпълняваните обреди са молитва и благословия за плодородие на лозята през годината. 

Още при изгрев слънцете мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Всеки носи торбичка с обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. А лозарската групата я следва гайдарската дружина. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и  ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива  венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си  гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.  

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като  с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го  моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат  никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви  и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък.  Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода. 

Трифоновден се почита и  като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките  от домовете си, жените  режат опашките на малките вредители,  удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като  хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците. 

Днес празнуват Трифон, Трифонка.