Наследница на царски рода, благородната девица от Александрия предпочела смирения и скромен живот пред радостите на светския живот. Посветена в служба на бога, тя предизвикала гнева на царя езичник. Безсилен да върне християнката към езическите богове, осъдил Екатерина на смърт. 

Легенда разказва, че в този миг ангел хранител взел тялото на мъченицата и го отнесъл в планината Синай. 

В българската традиция празникът на великомъченица Екатерина българите наричат Катерининден.  

Хората почитали  светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка. Жените месели обредни пшеничени питки с мълчана вода, които шарени с вретено. После ги мажели с петмез, рачел или мед и ги раздавала на комшиите. 

Ако в къщата имало болни деца, отнасяли две  две питки на кръстопът и ги раздавали на минувачите  с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" всеки трябвало да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!" „Амин! — дай, Боже!" - отвръщала стопанката и гледала на тек (нечетно число) минувачи да раздаде питките, за да пресече и болестта. Хората вярвали, че всички, които хапнели от тази питки ще се предпазят от бяс и шарка.