Това са думи на един от най-големите духовните водачи на нашия народ – свети Евтимий Търновски. Оставил дълбоки следи в националната ни идентичност и поуки на родолюбие и патриотизъм, днес българите почитаме светлата памет на патриарха.

Роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България, надарен щедро от Бог с богати заложби, твърде млад Евтимий се издига високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, духовните му търсения го отвеждат до Килифарския манастир. Там около 1350 г. става монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно пребивава в Цариград и в Атонската Света гора.

След седем години се завръща в родината си, където се усамотява в пещера недалеч от Търново. Строи сам църквата "Св. Троица", която скоро става света обител за много негови ученици и последователи. С времето манастирът се превръща в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий пище жития и похвални слова, поправя богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превежда други текстове. С времето създава школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. 

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го издига до патриаршеския престол през 1375 година, в най-бурните и страшни години от българската история. Проявил се като истински пастир, служил на Бога и народа без отдих и почивка. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Когато в столицата нахлуват турците и започват безчинстват, Евтимий смело се изправя срещу техния предводител и го принуждава да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издига глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Но и до днес е жива легендата, че с думите си свети Евтимий вцепенил ръката на своя палач, преди да бъде посечен.