В този най-светъл празници, известен още като Преображение Господне, Бог спомня на християните: Той (Исус Христос) е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте."

Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето". 

В народния календар на 6 август се свързва с  трайното преобразяване в природата. Дните видимо започват да намаляват, Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. 

Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

Преображение Господне е времето, когато всеки трябва да се размисли, да си спомни за добрините и злините, които е сторил, да се покае и преобрази.

И днес много селища у нас пазят и колоритните традиции, свързани с Преображение Господне. 

Стар обичай е да се организират събори, на които се разменят животни и стоки. 

Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Хората вярвали от най-дълбока древност,че женитбите се правят през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

Четете още за празника в рубриката "Вяра и демони"