Роден през 3 век в град Ликия, когато пораснал неговият чичо – епископ на Патария, го въвел в чин презвитер. От този момент добродетелният младеж приел от сърце своята велика мисия – да помага на страдащите, да защитава невинните, да подкрепя слабите със силата на словото и вярата. Не му било писано да стигне до Йерусалим. Затова се заселил в един манастир. Скоро Бог му посочел друг живот - станал пастир на Мир-Ликийската църква, на която предано и всеотдайно служил. 

Свети Николай преживял много изпитания и страдания по време на големите гонения на християните. Светителят извършил още много добрини и много чудеса, пред които хората богоговеели. Достигнал до дълбока старост, св.Николай Чудотворец починал тихо и блажено през 342 година..

За този велик светец българинът е написал много истории, в които е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот. В представите му св. Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки. 

В негова чест българите празнуват

Никулден.

По стар обичай на 6 декември се коли курбан  за светеца – задължително риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правят обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвя от шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.

Традиционно празникът се отбелязва с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода, която започва с молитва и прикаждане на трапезата. Най-възрастният на трапеза разчупва хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипват царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това  лявата половина на погачата се раздава на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзват на тавана и го наричат на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища  я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие. 

Празникът някога се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръсшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щаствлив брак.

Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричат първата, уловени в този ден, риба в негова чест. 

Днес на 6 декември празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат св.Никола като свой патрон. 

Честит празник на всички именници! И не забравяйте, че на Никулден гости не се връщат и трапезата не се вдига!

Именници днес са: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.