На 6 август светата църква отбелязва едно от най-знаменателните евангелски събития – явяването на Спасителя пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан. Чудото се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмненията при вида на Христовото страдание, но и за да укрепи вярата им в Бог.

"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28) И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

Честването на този велик празник църквата установила още в първите векове на християнството с желанието да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

В народна традиция 6 август е популярен като Преображение. Подвластен на езическото суеверие, в християнския празник българинът дава израз на своите представи за добро и зло, за щастие и нещастие, за позволено и непозволено в живота, изпитвайки необикновен респект към христовата вяра.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ в сияйна светлина. Този, който успее да го зърне, е щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдва. Но за да видиш Бог, трябва да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.

Затова молитва за божията благодат отправят всички майки. Срещу Преображение държат децата си будни до зори, карат ги да гледат към небето и да се молят на Господ за здраве, щастие и берекет.

На 6 август благословен е и първият салкъм грозде. Предците ни вярвали, че когато Господ създавал гроздето, Даволът направил капината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.

По традиция християните носят гроздето в църквата, където отецът го опява, прекадява и благославя. От първия салкъм грозде хапват всички членове в семейството - за да са жизнерадостни и благополучни. А по стар обичай нареждат празнична трапеза, на която обикновено приготвят ястие от риба.

В някои селища Преображение се осмисля и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В някои райони в нощта срещу Преображение се изпълняват лечебно-обредни практики, в които основна роля има небесното слънцето и слънчогледа. Единствено в Берковица правят магия за любов. А в южните български земи на Преображение пчеларите започват подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица (15 август).