16 май

Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно - след смъртта на свети Пахомий - Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.

Църквата почита още светлата памет на светите преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава"

От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.
Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици - казвали варварите на светите отци - иначе всички ще бъдете избити!"
- Не проливайте напразно кръвта ни - кротко отговорили иноците. - Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.