11 септември

„...Очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места. Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено"...

Не знаела тази истина знатната жена Теодора от Александрия. Тя повярвала на врага - дявола, който тайно внушавал и я убеждавал, че грехът, сторен в тъмното и не видян от слънцето, няма да стане известен на Бога. Но когато от собствен опит разбрала, че пред Бога нищо не остава скрито, о, какво велико покаяние проявила тя тогава!

Теодора живеела честно в съпружество с мъжа си, но паднала в изкушение. Един богат човек, млад и лекомислен, подбуждан от дявола, бил обзет от въжделение към нея и по всякакъв начин се опитвал да я склони към прелюбодеяние, изпращал й скъпи подаръци, обещавал още по-драгоценни и я прелъстявал с думите си. Но тъй като сам не успял да постигне нищо, той се обърнал към една вълшебница изкусителка, за да прелъсти целомъдрената Теодора и да я склони към замисленото от него злодеяние. А изкусителката, която имала за помощник сатаната, намерила удобно време и започнала да й говори за юношата.

Но Теодора казала:

- О, ако можех да се избавя от този човек, който отдавна ме безпокои! Ако го послушам, слънцето, което свети над нас, ще стане свидетел на моя грях пред Бога!


- Тогава - посъветвала съблазнителката, - когато залезе слънцето и падне тъмна нощ, на скришно място изпълни желанието на юношата и никой няма да научи какво сте сторили и няма да има свидетел пред Бога, защото нощта е дълбока и тъмнината ще покрие всичко.


Теодора казала:


- О, добре би било Бог да не узнае греха, извършен през нощта!


- Така и ще стане - уверила изкусителката, - защото Бог вижда само греховете, осветени слънцето, а станалото в тъмнина как може да види?


Теодора била млада, простодушна и неопитна и се поддала на нейните думи. Много спомогнало и бесовското изкушение, защото силата му е голяма, а нашата природа е склонна към страстите и силата ни е немощна. И така, тя послушала лукавия съвет и в нощния мрак извършила беззаконие. Но с утринната зора в сърцето й веднага засияла светлината на Божието милосърдие, защото като осъзнала греха си, започнала да се съкрушава, да се бие по лицето и да скубе косите си. Тя се срамувала сама от себе си и сама си станала противна. Така Божието милосърдие, което не търси смъртта на грешника, заради предишното й целомъдрие я подтикнало към бързо покаяние и изправяне, защото Бог допуска понякога падението на човека, та като се изправи, да прояви още по-голям подвиг и усърдие към Бога, Който прощава греховете.


Теодора съжалявала и плакала за сторения грях и се стараела поне малко да се утеши, като си мислела:


- Бог не знае за моя грях. Впрочем, дори и тогава за мене той е срам и мъка.


Като се опитвала да успокои скръбта си, тя отишла в един женски манастир при игуменията, която познавала. Виждайки скръбното й лице, игуменията попитала:


- Каква печал криеш, дъще моя? Да не те е обидил мъжът ти?


Теодора отговорила:


- Не, госпожо моя, аз и сама не зная, защо скърби сърцето ми.


Желаейки да я утеши, игуменията по внушение на Божия Дух започнала душеполезна беседа и взела да чете божествените книги. Когато четяла едно поучение, стигнала до евангелското изречение: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите"'.


Като чула тези евангелски слова, Теодора се ударила в гърдите и възкликнала:


- Горко на мене, окаяната! Ето, загинах, излъгах се, като си мислех, че Бог не ще узнае за моя грях!


И започнала да се удря, да плаче и да ридае.


Тогава игуменията разбрала, че Теодора е паднала в грях и започнала да я разпитва какво е станало. А тя, макар че едва можела да говори от сълзите си, й разказала всичко подробно.


С такива и други подобни слова игуменията я вразумила и поучила, наставила я по пътя на покаянието и я успокоила, като й разказала за Божието милосърдие и неизречената Му благост, с която е готов да приема каещите се и да прощава на съгрешаващите. Тя й напомнила и за евангелската грешница, която умила със сълзи и избърсала с косите си нозете на Христа и получила от Бога опрощение за греховете си.


Получила утеха за сърцето си, тя се завърнала вкъщи. Но тъй като съвестта й я изобличавала, тя се срамувала да гледа мъжа си в лицето и размишлявала как да умилостиви Бога. Отначало възнамерявала да постъпи в женски манастир, но знаела, че съпругът й няма да позволи това. И ето, за да се скрие от него и всичките си познати, тя намислила следното.


Когато веднъж съпругът й отсъствал от дома по някаква работа, тя остригала косите си и късно вечерта, преоблечена в мъжки дрехи, поверила се на Божията воля, тайно напуснала къщата си и тръгнала бързо като птица, излетяла от мрежите. Тя стигнала до един пустинен манастир, наречен „Октодекат", който се намирал на осемнадесет версти от града, и почукала на портите му.


Игуменът отстъпил пред молбите й, приел я и заповядал да преминава всички монашески послушания. Така сред мъжете заживяла жена в образ на мъж, с мъжко име и никой не знаел тази тайна, освен Единия Бог. Кой може да опише трудното й житие? Братята виждали труда й в послушанието, търпението във въздържанието, смирението в подчинението, но нейните съкровени и тайни подвизи, всенощните молитви, сърдечните въздишки, сълзите, преклонените колене и въздигнати ръцете виждал само Бог. И денем, и нощем припадала тя към милосърдието Му, както някога блудницата, умила със сълзи нозете на Господа. Покаянието й било по-голямо от сторения грях, защото със смирение умъртвила страстите и похотите си, унижила се пред всички, победила волята си със самоотрицание и станала като ангел в плът. Тялото й, някога осквернено, а сега очистено от подвизите на покаянието и сълзите, станало свят Божий храм, жилище на Светия Дух.


След време блажената Теодора била пратена с камили в Александрия да купи пшеница за нуждите на манастира. Когато я изпращал, игуменът казал:


- Чедо, ако се забавиш по пътя, отбий се в Енатския манастир и там пренощувай с камилите.


Теодора наистина се забавила и изпълнявайки заповедта на игумена, се отбила в близкия до града манастир, наречен „Енат". Тя се поклонила на игумена му и поискала благословия да даде отдих на камилите до другия ден. Игуменът й дал място в странноприемницата, където имало и обор за камилите. По това време там била отседнала една немлада девица - дъщерята на игумена, която дошла да се поклони на баща си и да го навести. Като видяла младия монах, тоест блажената Теодора, по дяволско внушение девицата усетила въжделение към него. През нощта тя дошла при Теодора, която спяла около камилите, и без да знае, че пред нея е жена, започнала безсрамно да я уговаря към грях.


Но Теодора казала:


- Иди си от мене, сестро, защото не съм привикнал с такива работи. Освен това нося в себе си зъл дух и се страхувам, да не те убие.


Девицата си отишла посрамена, но намерила друг гост, с който извършила беззаконие и заченала в утробата си. На сутринта блажената се отправила в града и като изпълнила послушанието, се завърнала в манастира си и продължила подвизите за своето спасение. След шест месеца се разкрило, че девицата е бременна и домашните й започнали да я бият и да разпитват кой й сторил това. Научена от дявола, тя обвинила блажената Теодора.


Като се посъветвали помежду си, монасите я прогонили от манастира с безчестие и побоища и й дали младенеца. Голямо било дивното търпение на блажената! С една дума тя можела да докаже невинността си, но като не желаела да открие тайната, че е жена, приела върху себе си чуждия грях, като възмездие за предишното си престъпление. Тя взела младенеца и седнала пред манастирските врати, ридаейки като изгонения от рая Адам. После си направила малка колиба срещу манастира, изпросвала от пастирите мляко и цели седем години хранела с него младенеца, а сама търпяла глад, жажда и голота, студ и зной, като употребявала за питие морска вода и се хранела с диви треви.


След време братята намерили блажената в пустинята, довели я в манастира, а игуменът й казал:


- Брате Теодоре, Бог прости греха, който беше сторил. Живей с нас и се подвизавай, но не излизай повече извън манастира, за да не те изкуси отново дяволът. Възпитавай и сина си, за да бъде ревнител на твоите подвизи.


И й дал килия, като я освободил от всякакви манастирски работи, за да се моли спокойно на Бога и да почине след големите си трудове. Света Теодора живяла две години в килията заедно с мнимия си син Теодор, като го учела на четмо и писмо, на страх Божий и на смирение, послушание и други монашески добродетели.


Една вечер пред всички тя извикала момчето, затворила се с него в килията и започнала да го поучава. А игуменът по Божие внушение пратил неколцина братя да чуят пред вратите за какво беседва с чедото си. Света Теодора притиснала детето към гърдите си, прегръщала го, целувала го и му говорела:


- Възлюбени сине мой! Времето ми дойде, настъпи краят ми и аз си отивам от тебе. Недей да плачеш за мен и не казвай „аз съм сирак", защото имаш за баща Бога, Който те покрива със Своята благодат. И аз ще се моля за теб, ако имам дръзновение пред Него. Чуй последните ми слова и ги скътай в сърцето си: обичай Бога повече от всякоя твар и повече от самия себе си, прилепи се към Него с цялото си сърце, не преставай да Го славословиш и да Го молиш с уста и сърце, език и ум. Не оставяй никога общото правило и заедно с другите братя ходи в църквата за първия, третия, шестия и деветия час, за вечерня, полунощна и утреня. Всичките ти молитви да бъдат съпроводени със сърдечно съкрушение, със сълзи и въздишки. Плачи пред Бога всеки ден, за да се сподобиш с вечно утешение. Слушай игумена и братята, откажи се от своята воля, бъди незлобив отсега и до края на живота си. Загради с мълчание устата си, старай се да не осъдиш някого и да не се присмееш на чуждия грях. Като видиш някой да съгрешава, помоли се за него на Единия безгрешен Бог, за да го изправи, а тебе да избави от грехопадения и вражески изкушения. Не казвай нито нещо празно, нито скверно, нито хулно, от устата ти да не излиза такава дума, за която да трябва да отговаряш в деня на съда. Бъди кротък и смирен по сърце, почитай всички за свои отци и благодетели, а себе си смятай за най-малък от всички. Ако чуеш, че някой от братята е болен, не се лени да го посетиш, с усърдие му послужи и без ропот изпълнявай всяко възложено послушание. Обикни като скъпоценно съкровище нищетата и нестяжанието. Спомняй си живота ми и как се скитах заедно с тебе: какво придобих в колибата си пред манастирската ограда? Ястия и одежди ли? Предмети ли или някакво съкровище? Нищо друго, освен Бога. Защото какво е по-важно за човека от Бога и Божествената Му любов? Той е нашето съкровище, Той е нашето богатство, Той е храна и питие, Той е дреха и покров, Той е нашето здраве и сила, Той е веселие и радост, надежда и упование. Него се потруди да придобиеш, сине мой. Ако придобиеш Него, то ще е достатъчно и ще се възвеселиш за Него повече, отколкото ако придобиеш и целия свят. Старай се да опазиш чистотата си: както сега си чист телом и духом, така пребивавай до края на живота си. Пази се, чедо мое, да не оскърбиш Божия Дух и да не го отдалечиш от себе си със сластолюбие и угаждане на плътта. Умъртви членовете си, не давай покой и угода на тялото си. Като непокорен осел го смирявай с глад, жажда, работа и рани, докато не преставиш пред Христа душата си чиста, като чиста невеста. Пази се внимателно и от бесовските мрежи, бъди трезвен и буден, защото дяволът не дреме и търси да погълне всеки, който служи на Бога. От този враг да те защити Божията помощ! Също поменувай и мен, чедо мое, за да се сподобя с милостта на праведния Съдия, Който ще съди не само явните, но и тайните грехове, и пред Когото ще се явя днес.

Разумното момче казало:


- Нима си отиваш и ме оставяш сирак, отче мой? Какво ще правя без тебе? Уви за мене, бедния! Горко на мен, сиротния, защото се лишавам от тебе, добри ми отче!


А Теодора го утешавала:


- Нима не ти казах, че не си сирак, защото имаш Бога за твой пазител и Той се грижи за тебе. Той ще ти бъде баща и майка, учител и наставник, покровител и ръководител в спасението.


Тя дълго се молела така, но не се чували всичките й думи, а само плачът и удрянето в гърдите. Заедно с нея ридаело и момчето, оплаквайки осиротяването си. Теодора отново го утешавала и отново се молела. Накрая радостно казала:


- Благодаря на Тебе, премилосърдни Творче мой, че ме чу, че ме помилва и избави душата ми от смърт и очите ми от сълзи.


Като изричала и други думи на благодарност и се веселяла духом, тя замълчала. Изглеждало така, сякаш предала светата си душа в ръцете на Господа, защото повече не се чували думите й, а само плачът на момчето. В този час започнали да благовестят за утренята. Монасите отишли при игумена и му предали всичко, което казала света Теодора.


После игуменът събрал братята и отишъл в килията на Теодора, отворил вратата и казал:


- Отче Теодоре, благослови!


Но отговор нямало, защото блажената вече се преставила в Господа. А момчето, плачейки, заспало и едва успели да го събудят. Като влезли в килията, братята видели света Теодора да лежи на земята. Ръцете й били скръстени на гърдите, очите затворени, а лицето сияело с красота, като лице на ангел. Когато започнали да приготвят за погребение честното й тяло, игуменът открил гърдите й, изсъхнали от продължителния пост, и всички узнали, че била жена.

Много монаси, живеещи близо до Октодекатския манастир, научили за случилото се, събрали се със свещи и кадилници, приготвили светото тяло на преподобната Теодора и го погребали с почести в обителта. И светло празнували много дни, прославяйки Христа Бога и възвеличавайки възлюбената Му невеста. След погребението мъжът й си изпросил килията, в която живяла жена му, или по-добре да се каже - невестата Христова, и приел монашески постриг. Помнейки нейните подвизи, той се подвизавал в пост, молитва и сълзи и скоро се преставил в Господа. А момчето Теодор, когото тя имала като син, наследил нрава и добродетелното житие на мнимия си баща или по-добре на своята преподобна майка. Той достигнал такова съвършенство, че след смъртта на игумена всички монаси го избрали на негово място. Теодор бил добър отец, наставлявал чедата си по пътя на спасението и сам последвал преподобната по същия път и заедно се нея се заселили в небесните обители.

С молитвите на Твоите светии, Господи, не лишавай и нас от небесното Си Царство. Амин.

Църквата честа още светлата памет на преподобни Силуан Атонски.