9 февруари

Ден на свети великомъченик Никифор

В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това.

Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: "Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!" Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: "Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!" Но Саприкий с гняв се отвърнал от него.

Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: "Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

За това, че Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си Господ го наказал - отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. "Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва", проплакал мъченикът. Тия думи ужасили Никифор. "Какво правиш, възлюбени брате? – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!" Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети.

Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: "Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!" Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

10 февруари

Ден на свети Харалампий

Църквата почита на 10 февруари Свети Харалампий.

Живял през втори век, в град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.

11 февруари

Ден на свещеномъченик Власий

Св. Власий е роден около 250 г. в областта Кападокия, в днешна югозападна Турция. Подобно Пресвета Дева Мария и той от малък е предаден да служи на Христа. И когато го възлюбил, се врича да пасе Христовото стадо и става епископ.

По времето на езическите римски императори обаче, всеки, посмял да откаже поклон пред езическите идоли и вярващ в Христос, сам подписвал смъртната си присъда. Започнали гонения и жестоки мъчения за християните. Оцелелите от мъченията вярващи бягали по гори и пещери. Св. Власий бил неотлъчно до тях, за да ги утешава, причастява и с молитви да лекува болните. Той станал приятел и на горските животинки.

Но императорските войници откривали християните и там! Намерили и епископа, докато се моли в една пещера, а около входа кротко били налягали диви животни.

Отвели го при управителя на областта. По пътя всеки добитък, който срещали, бил благославян от епископа, а пастирите той обръщал в Христа с благодатни евангелски слова. Мнозина по неговите молитви получили изцеление. В съда управителят обещал на епископ Власий помилване и охолен живот, ако се откаже от Разпнатия евреин (Христос) и се поклони на идолите, но той бил непреклонен: „Аз вярвам във възкръсналия Спасител на света – Христос, чието царство не е от този свят на експлоатация на човешкия труд и вяра във всевъзможни идоли. А е обич към всеки човек, дори и към враговете, и вяра във вечния живот в Небесното Царство чрез Възкръсналия от мъртвите – Христос”.

При тези две различни царства конфликтът и мъченията от страна на управляващото царство са неизбежни (виж Йоан 18:36). Стържат го жив, но той оцелява. Хвърлят го в близкото езеро, откъдето той по водата се връща на брега. Това съвсем вбесило управителя, който го предал на смърт!

Посичат епископа с меч! Това се случва на 11 февруари 316 г. Заради мъченическата си смърт, той е нареден в сонма на светиите.

И днес по молитвите на св. свещеномъченик Власий много мъже и жени от народа Божий – българи и чужденци, намират както изцерение, така и Христовия път, истина, и живот (виж Йоан 14:6). Амин.

12 февруари

Ден на св. Мелетий, архиепископ Антиохийски

Св. Мелетий живял във време, когато се разпространявали ереси. Избран за епископ на Антиохия, той всеотдайно проповядвал Христовата вяра. На свиканите два вселенски събора пламенно се борил да усмири разприте и враждите между християни и ариани. Еретиците неведнъж пращали на заточение антиохийския епископ, но той до края на живота си останал верен последовател на християнската вяра.

Църквата почита и св. Антоний, патр. Константинополски, преп. Мария и Евгений и преп. Мелетий Родоски

13 февруари

Ден на св. преподобни Мартиниан и на светите жени Зоя и Фотиния

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

14 февруари

Успение на св.Кирил Славянобългарски

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

15 февруари

Ден на св.апостол Анисим

Във Фригия, област в Мала Азия, живеел богат и знатен човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, повярвал в словото божие и така бил причислен към седемдесетте апостоли.

Негов роб бил Онисим, но той се провинил пред господаря си и избягал в Рим. По това време там проповядвал св. апостол Павел. Щом чул проповедите му, Онисим се покаял. В душата му пламнала огромна вяра и последвал апостола. Приел от нежо св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.

Павел обикнал Онисима и желаел завинаги да го задържи при себе си. Като узнал, че Онисим принадлежи на Филимон, първо поискал да поиска неговата милост. Изпратил му писмо – послание, което трогнало Филимон. Той не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. След смъртта на своя учител, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Няколко години Онисим бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа.

В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Пред съда той показал смирение, но непреклонност. Затова го пратили на заточение в Путеол. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците. Заради непокорството си бил предаден на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.

Народни традиции и празници

На 10 февруари българите празнуват в чест на свети Харалампий. Празникът е известен още като

Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден.

Според народните представи Св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита предимно в Източна България, а светецът се приема и като покровител на пчеларите.

Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свещеномъченик Харалампий. Св. мъченица Валентина.

Именници: Харалампи, Валентин (означава - силен, могъщ), Валентина, Валя, Хараламби (означава - сияещ от радост), Ламби.

В народния календар в деня на св. Власий, 11 февруари предците ни празнуват

Власовден.

В Родопите още пазят култа към св.Влас, а светецът почитат за здраве на всички домашни животни.

В чест на мъченика се пече блага пита, измесена от „чиста жена”. Докато раздават обредните погачи, стопанките издават странните звуци, подобни на блеене и мучене. После слагат свещи на рогато на животните и ги хранят със сол, за да се плодят през годината. Подпират хомота на стената, на трите му горни края запалват по една свещ, която наричат на воловете и орача. По тях гадаят за късмета и берекета в семейството.

Голяма Задушница - 14 февруари

В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) християните правят помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост.

По стар обичай се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито, хляб и вино. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас или панихидата - молебен за упокоение на душите. Християните палят свещи, оставят свежи цветя и отдават почит на починалите близки.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на роднини, съседи, на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). С тях започва големият Великденски пост.

Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. В една календарна година има четири Задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.

Неделя месопустна

Началото на Великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни – 15 февруари.

В различните краища на България Месни заговезни са наричани по различен начин – Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове,

Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо. Най-често приготвяните гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.

След Неделя месопустна се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни.

Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. Разрешено е да се ядат яйца и млечни продукти. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината. Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка).