20 април

Преподобни Теодор Трихина

Теодор бил от знатен род в Цариград. За верността му към Бог бил надарен с чудотворна сила. Много слепи и глухи избавил от страданието им. Недъгави и прокажени намерили изцеление на гроба му.

21 април

Св. свщмчци Януарий и Теодор в Пергия

Свещеномъченик Януарий е живял по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан.

Когато бил епископ в италианската област Кампания, нейният управител Тимотей бил раздразнен от бързото увеличаване на християнската общност. Първом накарал епископа да се отрече от вярата си в Христа и да се поклони на идолите. Януарий останал твърд и непоколебим. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим. По късно заедно с и други християните бил даден на животните в арената, но цяло чудо било, че зверовете не им направили нищо.

За назидание на вярващите епископът и другите християни обезглавени с меч.

Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където го почитат и днес като защитник и покровител.

Св. мъченик Теодор живял през царуването на император Антонин (138-161 г) в Пергия Памфилийска. Красив и снажен юноша, той бил призван за войник, но отказал службата и да се поклони на идолите. За наказание бил хвърлен в тъмница, но всеки път, когато езичниците решавали да го подложат на жестоки мъчения Бог по помагал до оцелее.

Накрая на земните си дни светецът приел мъченическа смърт разпънат на кръст..

22 април

Преп. Теодор Сикеот, епископ Анастасиополски

Теодор се родил през 6 век в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. Раждането на детето доставило голяма радост на семейството му, затова дали на младенеца името Теодор - Божи дар.

Когато Теодор навършил шест години, родителите му искали да го обрекат да служи във войската, но на майка му се св. великомъченик Георги и й казал: - Не се труди напразно, защото Небесният Цар иска сина ти.

В дома на Теодоровото семейство живеел и един благочестив старец, на име Стефан, който Теодор обикнал с цялото си сърце. От училището отивал направо в църквата. Недалеч от селото живеел един отшелник, на име Гликерий, на когото Теодор открил на духовника желанието си да отиде в манастир. На четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма близо до църквата “Св. великомъченик Георги” и се установил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата, искал да подражава на св. Йоан Кръстител и на пророк Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влязъл в нея и помолил един познат дякон да зазида входа, като остави само малък отвор, през който понякога да му подава малко хляб и вода. След две години Теодор трябвало да отстъпи на молбите на роднините си и отново се върнал на предишното място.

Епископът на главния град в областта научил за благочестивия и свят живот на Теодор и го ръкоположил за свещеник. Теодор започнал с усърдие да изпълнява новите си задължения и благоговейно да принася безкръвната жертва.

Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна сила. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, за да слушат неговите поучения и да следват неговия живот. Така около него се събрали много подвижници и бил основан Сикеотският манастир.

Слухът за пророчествата, и чудесата, които извършил преподобни Теодор, стигнали до пълководеца Маврикий, на когото светецът предрекъл, че ще стане император. Предсказанието се сбъднало.

Преподобни Теодор живял до дълбока старост. Преди да умре му се явил св. великомъченик Георги, връчил му жезъл и му заповядал да върви след него на далечен път. Това било указание за близката му смърт. Поминал се след Великден. Неговият ученик Елевсий написал житието му.

23 април

Мъченик Лазар Български

Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял на 15 километра от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архимандрит Нестор от Великотърновската митрополия. Още като малко момче, Лазар напуска родното място и отива в Анадола (Мала Азия). Там в село Соми става овчар. Той е силно вярващ християнин и скоро си навлича гнева на турците. По нареждане на турски големец го хвърлят в тъмница. След дълги изтезания, които Лазар покорно понесъл, изпълнен с любов към Христос, бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Според написаното от монахиня Валентина Друмева, Лазар е имал тъжно детство. Останал сирак и неговата мащеха го тормозела. Затова решил да напусне дома си и заминал на юг. Бил трудолюбив и пестелив, и когато станал на 28 г. имал вече 40 овце. Един ден заспал докато ги пасял. Минала една туркиня, кучето му я нападнало и скъсало дрехата ѝ. Вкъщи тя наклеветила Лазар, че той я е нападнал. Предложили му, че ако се потурчи, няма да повдигат обвинение и ще му дадат 1000 гроша, а ако откаже, ще го убият. Той категорично отказал. Тогава го дали на съд и го подложили на жестоки мъчения, но той не се отказал от вярата си. Самият Лазар лично пожелал да бъде екзекутиран в името на Христос. Осъдили го на обесване. Събрали се много християни да се молят за него, дори турците се смутили от смелостта и волята, които проявявал. Лазар сам се качил на бесилото. Молел се горещо на Св. Георги, защото този ден бил Гергьовден.

Християните погребали тялото му с чест. След време от гроба му започнало да се усеща благоухание. Тогава мощите му били пренесени в олтара на селската църква. Над неговите свети мощи са ставали многобройни чудеса.

За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса "Свети Архангели" в Рилския манастир. Там е означено и родното му място Дебел дял.

24 април

Свещеномъченик Сава Стратилат

Свещеномъченик Сава бил по произход гот. Той живял през времето на римския император Аврелиан (270 - 275). Както показва името му (стратилат - воевода), бил военачалник във войската. Като приел християнската вяра и станал ревностен Христов служител, той посещавал християните, които били затворени в тъмница, подпомагал ги с щедри дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с търпение да понасят страданията за името Христово.

Аврелиан узнал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава смело изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния сан, хвърлил ги пред императора и заявил, че е готов да понесе всякакви страдания за Христа. Подложили го на страшни изтезания: жестоко го били, горили с огън раните му, хвърляли го в котел с кипящ катран. Но Господ го запазил и той излязъл от катрана невредим.

Като видели това чудо, седемдесет войници повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били осъдени на смърт, която те посрещнали с радост.

Свети Сава бил хвърлен в тъмница. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Сам Господ. Изпълнен с нова сила, св. Сава изтърпял още много жестоки наказания и най-после бил удавен в една река.

25 април

Свети апостол Марко

Марк (מרקוס, гр.: Μάρκος) - един от четиримата евангелисти, по произход евреин (роден в Йерусалим), но още като млад се присъединява към християнските общини като неговата майка Мария била една от верните последователи на Исус Христос и нейният дом бил място за събиране на вярващите в Него (Деяния XII, 12). Първоначално носи името Йоан, след това Йоан-Марк; впоследствие приема последното име като знак за неговите отношения с римския свят.

Още като юноша той взима участие в проповедническите мисии на Свети апостол Павел и Варнава (на последния му се явява племенник), а впоследствие става неразделен спътник и участник в мисиите на Свети апостол Петър, който го нарича "свой син" (I Петър, V, 13). Както с апостол Петър, така и с апостол Павел, Марк бил в Рим (2 Тим., IV, 11); по-късно отишъл вАлександрия, където основава църква, неин пръв епископ е, и почива от мъченическа смърт на 25 април 68 година.

26 април

Трета неделя след Пасха – на св.жени мироносици

"...На следващия ден, след изтичане на съботата, на разсъмване на третия ден, жените отиват на гроба за да помажат мъртвото тяло с благовония, според обичая на онова време. И именно на тях Христос се явява възкръснал, първи те чуват от Него онова "Радвайте се!", което завинаги става същност на християнската сила.

На тези жени Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на избраните дванадесет апостоли. Тези жени не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа, на наближаващото възкресение. За тях смъртта на Учителя и приятеля била смърт, край, и при това - страшна и позорна смърт; страшно и позорно откъсване. Те стояли при Кръста само заради любовта си към Христа и обичайки, са съпреживявали с Него. Те не оставили това бедно, измъчено тяло, но свършили всичко, което любовта извечно върши при последната раздяла. Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната борба, когато по думите на Евангелието, Той започнал "да скърби и да тъгува" - те Го оставили, разбягали се, отрекли се. Онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със своята проста човешка любов. "А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше" (Йоан 20:11). Така през всички векове плаче любовта, както Сам Христос е плакал на гроба на своя приятел Лазар. И ето - тази любов първа узнава за победата; на тази любов, на тази вярност първом се дава да узнае, че не трябва повече да плаче, че "победата е погълнала смъртта" и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.

Ето какъв е смисълът на възкресението за жените мироносици. То напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак.