Жития на светците (28 декември - 3 януари)

28 декември

СВЕТИ 20 ХИЛЯДИ МЪЧЕНИЦИ, ИЗГОРЕНИ В НИКОМИДИЯ

Когато император Максимиан се върнал с победа от войната, пожелал да принесе благодарствени жертви и всички да се поклонят на езическите богове. Като чул, никомидийският епископ Антим събрал в църква християните и цяла нощ срещу Рождество служил всенощно бдение и света литургия, като поучавал народа на Христовата вяра. Затова Максимиан заповядал да натрупат около църквата сухи клони, да ги подпалят, за да изгорят всички християни, които се намират вътре.

29 декември

ДЕН НА ХИЛЯДИТЕ МЪЧЕНИЦИ, ИЗБИТИ ОТ ЦАР ИРОД

Когато се разнесла вестта за раждането на Младенеца, юдейският цар Ирод пожелал сам да се убеди в това. Привикал при себе си трима големи мъдреци и им повелил да отидат при новородения Бог и да узнаят кой и какъв е той. Въпреки обета, който дали тримата свети мъже, те не изпълнили обещанието си. Повярвали в силата и предопределеността на Иисус Христос, те се изпокрили. А Мария и Йосиф побързали да избягат с Младенеца в Египет.

Цар Ирод твърде се разярил от измамата. Страхът, че новият Бог може да му отнеме властта и неизвестността за бъдещето го тласнало към чудовищни деяния. Безсилен и озлобен, той заповядал всички юдейски деца във Витлеем и всичките му предели, които са на възраст до две години, да бъдат погубени. Така жестокият цар пренесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди невинни младенци, без да узнае, че Исус се родил да устрои царство не на земното владичество, а на вечното спасение.

Оттогава църквата почита този ден в памет на тайнственото кръщене на погиналите некръстени еврейски младенци в името на Христос.

30 декември

ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АНИСИЯ

Анисия се родила в Солун и била надарена с всички земни блага. От детството си тя обикнала Бога повече от всичко на света. Но трябвало твърде млада да преживее една огромна скръб – да остане пълно сираче, с огромно богатство, което не било по силите й да управлява. В него тя виждала повече изкушения и грехове, отколкото радост и наслада. Затова го продала, а парите раздала на бедните. Носела щедри помощи в болници и затвори, а на болните и безпомощните отдавала всичките си грижи, подкрепа и човешка обич. Самата тя живеела в бедност, смирение и кротост, които и носели голяма радост и удовлетворение.

По това време гоненията срещу християните придобили страшни измерения. Веднаж, когато езичниците изпълнявали поредното жертвоприношение, един войник хванал Анастасия и й заповядал да се поклони на боговете. Девойката упорито се съпротивлявала. Разярен, войнът извадил меча си и отсякъл с един замах главата на светицата.

Добродетелни християни прибрали тялото на мъченица Анисия и тайно го погребали.

Днес църквата почита паметта и на свети мъченик Зотик, презвитер и кърмител на сираците.

31 декември

ДЕН НА ПРЕПОДОБНА МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА

Мелания било знатна римлянка, която повече от двадесет години се посветила в служба на Иисус Христос. След смъртта на съпруга й тя пожелала да се поклони на светите места и изучи иноческия живот. Заминала на Изток, където посещавала светите отшелници, строила манастири, болници и страноприемници, сама служела на болните и бедните. За делата си Мелания разказвала в писмата, които изпращала на своите роднини и близки приятелки в Рим. А те продължили нейното дело в Италия, Испания, Африка.

Преди смъртта си Мелания поискала да се върне отново в Рим. Тогава Свещения град бил застрашен от варварите, които нахлували в Италия, грабели и опустошавали всичко, което им се изпречело на пътя. Трудно можела да понесе това преподобна Мелания и не след дълго починала.

След смъртта й делото на светицата продължила нейната внучка. Младата Мелания се преселила на самотно място в Елеонската планина. Там тя дейно се занимавала с благотворителни дела, помагайки на бедни и болни. Построила болници и страноприемници за беззащитните и безимотни люде и умряла в пълна нищета.

1 януари

ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ , архиепископ на Кесария Кападокийска

Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.

Днес се отбелязва и Обрезание Господне.

2 януари

ДЕН НА СВЕТИ СИЛВЕСТЪР

Роден в Рим, свети Силвестър от младини се прочул като един от най-милостивите хора във Вечния град. Дал подслон и гостоприемство на хиляди християни и езичници. За доблестното си поведение, едва 30- годишен, бил ръкоположен за дякон лично от папа Милтиад. След смъртта на папата през 314 г. Св. Силвестър станал 35-я папа на Рим. По негово време било постигнато тържество на християнската вяра и спокойствие на Църквата, а неделният ден бил наречен „Ден Господен”. Мощите на светеца днес почиват в една от най-старите гробници на Рим, която се намира в църква, построена от него върху катакомбата „Св.Прискилий”.

Днес се почитат още свети Силвестър, папа Римск и преподобни Сарфим Суровски Чудотворец.

3 януари

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК МАЛАХИЯ

Свети Малахия е един от т. нар. „12 малки пророци”. Той е написал последната пророческа книга на Стария Завет в 4 в.пр.Хр. Юдеите я нарекли „печат на пророците”. В нея светецът не само е изобличил упадъка на нравите на целия еврейски народ, но е предрекъл мисията на Господния Предтеча, призван да подготви пътя на идващия Месия – Христос, когото нарекъл „Слънце на правдата”.

Днес се почита още свети мъченик Гордий.

Народни традиции и празници

Първият ден от Новата година в българския народен календар е известен като

ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по традиция се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.

В някои селища на страната след вечерята стопанката събира късметите и ги хвърля в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. В други краища се прави „сурване” на трапезата, като дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината. На тази вечер се гадае за здраве и дълголетие.

Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ, или около разсъмване тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравявават своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

Сурва, сурва година,

Весела Година,

Златен клас на нива,

Зелен грозд на лозе,

Жълт мамул на леса,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща с коприна,

Живо-здраво догодина,

Догодина до амина!

След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие на домакините. На тръгване стапанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.

В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са” добри познати” на местното население. В този ден жените приготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари винаги изричат клетените думи: „Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката.”

2 януари е известен в народния календар като

МОЙКОВДЕН (КАРАМАНОВДЕН)

Според българската традиция се изпълнява обичаят полязване. В някои западнородопски села наричат 2 януари Сполизинден или Полизинде. Възрастните хора казват, че какъвто е човекът, който пръв ти влезе в къщата този ден – добър или с лош нрав, здрав или болнав, богат или беден, такава ще е годината. Този човек наричат полезник и по традиция домакините го канят в дома си, черпят го с ракия и го гощават богато.

В своята семантична натовареност обичаят ‘полязване’ е непосредствено свързан с инициационната магия. Отколешна практика е още преди изгрев всяка домакиня да отиде мълчешком до чешма или извор, за да налее прясна вода. На връщане жените гледат кой първи ще ги срещне по пътя. Ако е засмян и работлив човек – годината ще е здрава и спорна , ако е добър и богат – ще има голям берекет, ако е мързелив и лош по нрав – годината ще е лоша. По пътя те събират толкова камъчета, колкото са членовете на семейството. Когато се приберат у дома, стопанките раздават по едно камъче на всеки. То се пази през цялата годината, защото се смята за лековито. А с водата, в която са престояли камъчетата, се бае против уроки и се лекуват болести.

Имен ден празнуват: Васил, Василка,Василена, Весела, Веселина.; Силвестър, Силвия, Силвана.