Хули Леонис, астролог

Давам Плутон като пример, защото уроците му са сложни и не са за всички. Те са за хората, които са готови да отворят душата си пред себе си, без маска и грим, и да погледнат там без страх и с желание за промяна. Все още тези хора не са много.

Когато Плутон стане ретрограден, той изисква от нас да се обърнем към самите себе си и на базата на самоанализ да разберем какво в характера ни е вехто, ненужно и остаряло и трябва да се разделим с него, защото ни пречи да се развиваме като личност и ни пречи в общуването с другите хора.

Обикновено страховете на хората се простират докъдето са им знанията. Няма как да се плашиш от нещо, което не познаваш или не знаеш, че съществува. То може пак да ти действа, но ако не можеш да си го обясниш логично, то приемаш, че просто така се случва.

Истинският страх на хората обаче се свързва с промяната. Обществото е така устроено, че постоянно да се изисква сигурност и стабилност, които обаче трябва да дойдат отвън. За жалост това е моделът на дестабилизацията, защото няма как някой друг да те направи щастлив и стабилен, ако ти не носиш тези качества в себе си. Тук се включва и законът на отражението – няма как да отразиш нещо от външния свят, ако не го носиш в себе си.

Често ретроградните планети са свързани именно със страховете ни от промяната. Хората ги смятат за изтощителни и се плашат от тях, защото винаги променят ситуацията и ни карат да реагираме по различен начин. Това обаче е смисълът на живота. Както светът се променя, така и ние трябва да се променяме с него. Погледът назад е една красива носталгия, която обаче няма как да се върне, защото посоката е напред. Раздялата със старото обаче се корени във всички страхове.

Казано ни е, че предначертания живот е сигурен, стабилен и дава хармония. Този тип живот дава едно битово спокойствие, но е също и духовна и емоционална болка, защото не предполага развитие в тази насока. Не промяната на една ситуация обикновено дава фиксирана енергия, която не се променя. Дори и за даден етап от време тази енергия да дава сигурност, в един момент тя започва много да тежи и да пречи на хората да се развиват.

Често сме виждали хора, които са напълно нещастни, животът им е монотонен, но битово подсигурен и те с престорена усмивка казват колко са щастливи с думите: „какво ни е” и изреждат стотици битови причини за щастие. Когато повдигнете въпроса за личното и емоционално щастие, те обикновено повдигат рамене и казват :”не може човек всичко да има”.