В народната вяра това е време, когато лятото отива към зима. Вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, се отварят за зли демони, които рушат хармонията в подредения свят на човека. За да се предпази тях, българите правят магии и изричат заклинания, с които гонят вампири и караконджули. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост, чийто смисъл е да преобразим Хаоса в Космос, да подредим отново живота в нормалния му ритъм. 

По стар обичай за Коледния пост се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".

Според църковните норми през Коледния пост  се спазва въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна. 

Чрез него християнството ни учи да очистим тялото и душата си от всяко зло, за да посрещнем с чисто сърце Рождество Христово. 

Коледният пост е по-строг през първата седмица - от днес до 22-ри и от 20 декември (Игнажден, когато народът вярва, че започнали родилните мъки на Богородица) до 24 декември вкл. През тези дни се яде само растителна храна с олио. Забранени са всякакво месо, яйца, мляко, масло, сирене, кашкавал и други млечни продукти. 

През останалите дни, в различна периодичност може да се яде и риба. Това означава, че в тези дни може да се приема и гореща храна, приготвена с растителна мазнина (слънчогледово, царевично и пр. олио, зехтин, мазнина от гроздови семки). 

Днес много хора виждат във философия на поста (животинска храна е забранена за около общо 200 дни) стройна медицинска система, която ни прави по-здрави и тонизирани през цялата година.