Гроздан Евтимов

“Ум царува, ум робува, ум патки пасе.” казва народната поговорка. Родният гений, както винаги е прав, но май вече се оказва не само, че няма патки за паша, но няма и миряни, които са словесното стадо на Господ Иисус Христос. Да, но това не е ли така, защото изобщо няма пастири с чувство за ДЪЛГ и ОТГОВОРНОСТ. Докато нашите “пастири” или по тяхному – представете си: “архипастири” царуваха във феодалните си владения вече станаха роби на големите феодали, управляващи територията на българския “църковен” диоцез. Същите тези затвърдиха робията си, която искат, но и работят, и на нас да ни наложат спрямо господаруващите над тях началници по пагон – там, отвъд тукашните решетки на Решетников, директно на ГРУ в Москва. Старите владици бяха доносници на ДС, а новите пък са на днешните служби, които също са в зависимост. Някои са и действащи и затова не бяха оповестени като “бивши” ченгета. А митрополитите, които са зависими от определени олигарси, създадени от ДС и Политбюро на БКП – на кого служат, а или защото са млади не са предатели на православната християнска вяра на българския народ и на Свещените Канони на Църквата, та извършват злодеяния, които дори техните предшественици не можеха и да си помислят.

Дисциплината в БПЦ е като известната българска постановка в Театъра на армията в София: 

“Секс, наркотици и рокендрол”

 За пояснение: само последното не е вярно, защото чалгата е музиката на българското духовенство и е пропуснат също така основния грях на клира, особено висшия – парите. Тези слабости всъщност са тотални зависимости и нашият Синод не слуша нито Христа, нито воплите на нашите предци от миналото, а единствено онези, които ги шантажират. Те са си ги подготвяли, отглеждали, развращавали и назначавали. От 74 години БПЦ е политически инструмент на комунистическата върхушка и това няма някой, на когото да не му е известно.
Ето – утре предстоят синодални заседания и то за не цели, а по полудневни два дена – понеделник и вторник. Но, нейсе… Патриарх Максим, при когото имаше около 65 – 70 заседания на година, то сега при “всенародния любимец” Неофит – Патриарх Български има около 20 – 25. А за какво се и провеждат, проследявайки решенията и тяхното изпълнение не се разбира. Дори се оказва, че духовно, институционално, морално, административно, финансово и обществено-значимо, Българската църква е доведена до положение, в което Св. Синод се е САМООБЯВИЛ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Пред синодалите стоят изключително важни въпроси, които са от огромно значение, а някои са от значение за националната сигурност и мира и стабилността в района, но явно тези хора не само са абсолютно неспособни, но са и нагли в отстояването на своите греховност и лицемерие. Тежко им на тези, които от тях се благославят, защото ясно е, че “благословията” им не е от Бога Триединнаго.
Както сайтът Faktor.bg вече беше посочил синодалните заседания ще се председателстват от старшият митрополит Йоаникий Сливенски, защото Неофит е в турската болница “Аджъбадем – Сити клиник” в София, но не защото ни разиграха поредният спектакъл на неговите болести, а защото така пази себе си от множество затруднения, идващи от много страни и изцяло прехвърля отговорността и делегира всякакви права за действие само на Св. Синод, което е неколегиално и не е братско, тъй като по Църковния устав (който никой не спазва) отговорността между Патриарха и Синода е споделена. Но Пилат Понтийски е дал пример за “подражание”, който се прилага и в Църквата. 

Защо Неофит посочва за и.д. Патриарх вече за втори път именно Йоаникий? – Защото е маша в ръцете на българския църковен властелин Николай Пловдивски, който държи Неофит и затова го направи патриарх преди 5 години, та със задкулисни методи да провали Неофит, а оттам и цялата БПЦ, та да се стигне до погром, който да доведе до форсмажорната ситуация, изискваща него за спасител не на потъващия, а на потъналия църковен кораб.
Затова Неофит изглежда хем вечно поболял се, хем куражлия по поръчка. Искат от Московска Патриаршия при визитата на Президента Радев за 24-ти май, по повод именния ден на Руския патриарх Кирил да бъде занесена Чудотворната икона на св. Богородица от Бачковския манастир за поклонение, а той еднолично – без Синода отказва. Сега трябва да се определи поне митрополит, който да вземе участие в президентската делегация от 21-ви до 23-ти май т.г.
На прага на предстоящите исторически майски събития в София (среща на върха на ЕС с приоритет Западни Балкани), в Рим (честване 24 май, почитане делото и паметта на светите братя Кирил и Методий, поклонение и църковна служба на гроба на св. Кирил, от Българска и Македонска държавна и църковна делегации), в Охрид (честване 28 май от  МПЦ-ОА и Македонската държава на 1000 години от създаването на Охридската архиепископия, синодалните старци се събират на 14 и 15 май на също така историческо заседание.
Неофит дава, както стана ясно от медиите св. Миро на самопровъзгласилата се за: “Македонска православна църква – Охридска Архиепископия” – отново без знание или решение на Св. Синод и то за количество над 60 литра. Тази година през Страстната Седмица се извърши Мироварене и Мороосвещение, защото за новопокръстващите се българи – няма, защото тайно за едни и явно за други Миро се е подарило, а според вътрешни църковници се е продало на Скопие. Затова сега Йоаникий ке стои отпред без да съзнава какво му кроят. 
След като даваш св. Миро и лично с изказвания провокираш надежди и очаквания вземи подадената отвъд Вардара десница и високо издигни двете десници – твоята и тази на Архиепископ Стефан пред целия свят и прогласи на събратята си по кръв, вяра и история: 

НИЕ СМЕ ЕДНО И КАНОНИЧНО ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ В СВ. ЕВХАРИСТИЯ, 

пък да става, каквото Бог е рекъл. Но тук се шикалкави. Създаде се преди почти 8 месеца Комисия, в която се включиха доброволно 2/3 от митрополитите и за нейн председател Николай постави своя приближен – новия владика на Стара Загора, за да не може да бъде авторитет за по старшите, които не му се подчиняват. Така Николай бламира Комисията, а сега Синодът без своя “болен” председател трябва да решава митрополит Антоний да съслужава ли с представител на Църквата в Скопие на гроба на св. Константин-Кирил Философ в Рим на 24-ти май, където ще бъдат заедно премиерите на България – Борисов и на Македония – Заев. Ще създаде ли Синодът огромен дипломатически и геополитически скандал, който цели провал на Българското европредседателство и то инсценирано по синодално решение баш от европейският ни владика?! По повод 1000-годишнината от основаването на  Охридската Архиепископия от Василий II Българоубиец ще вземе ли БПЦ участие в тържествата, организирани в Охрид на 28-ми май, където Българският министър-председател ще е почетен гост или Църквата ни, вярна на Москва, ще бойкотира и тази значима обща историческа стъпка към общо европейско бъдеще на единния ни народ в двете републики?! Докога? Докога ще чакате, владици “църковни” и владици “български”? Спрете се! Това е предателство – Национално предателство! 

Вселенският патриарх Вартоломей даде силна заявка още преди ангажирането му с даване на автокефалия на Православната църква в Украйна, че той е Църква-Майка на кого ли не, та даже и на православните християни в Р. Македония и декларира готовност след като се договори – успешно – с Белград, че той ще ги въведе в каноничността, защото БПЦ не можела. Вярно ли е това?   Не! На всички е ясно, че Българската църква е Църква-Майка на Македонската: защо лъжете християните в Македония и защо лъжете и нас – християните в България? Едностранно признайте МПЦ и го съобщете на останалите Поместни православни църкви! Не ви е нужна Комисия, която не само не е работила, а не се е и събирала! Проявете мъжество! Светът ще ви подкрепи и не се плашете от приказките за схизма, защото схизма за БПЦ ще елиминира Фенер, а не България! Никога Ердоган няма да позволи подобни волности на Вартоломей, нито пък САЩ, откъдето е основното му финансиране. Тази годишнина е най-големият ви 

шанс да измиете - да, едва йота от греховността си,

 но започнете! За достойно дело Господ няма да ви наказва. Похвали също не заслужавате, но шанс за изправяне ви е даден и то – факт – от премиерът Борисов. Когато ви дава пари за храмове, манастири, параклиси, митрополии, семинарии, та и за самия ви синод – хем вземате, ама пък хем видимо се и обогатявате – не духовно, а парично. То е така, щом за БПЦ няма изисквания по Закона за обществените поръчки, няма НАП, Митници и т.н.

Неофитът (от гръцки език: новоначалният) ви  оставя сами да се справяте и с другия голям проблем, който засегнахме. А именно: автокефалията на Украйна, за което председателят на Външния отдел на Московската Патриаршия – митрополит Иларион Волоколамски обикаля всички православни патриарси, естествено без Вселенския, за да внушава, убеждава, заплашва и т.н., Но, нашият Светейши, който изгодно нему страда от “дипломатическа болест” и е хоспитализиран съвсем подходящо е в неразположение и вината за евентуална среща пак пада върху Синода. Честито на печелившите, особено на тези, които в Синода говорят български като руснаци! Общо взето да му мисли Румен Радев за капана, в който неговият Решетников го вкара чак от Девин.
Никой не е виновен, че зад гърба на Синода лично Пътриархът Неофит настоятелно иска от премиера Борисов да сменя ръководството на Ефория “Зограф” в България, което беше близко до братството на Зографския манастир в Света Гора – Атон и митрополит Григорий Врачански, който бе синодален пратеник в Зограф за Гергьовден, да е поставен в сложната ситуация новият председател на Ефорията в София да го арестуват и то на Св. Гора гръцките правоохранителни органи и то по искане  на светогорската монашеска управа. За сведение: новият Ефориен председател е бившият ревизор на Русенска Митрополия, уволнен от владиката Наум след извършен одит, а пък сега е отново при Неофит като ревизор на Софийска Митрополия. Браво! Според служители на Митрополията в София това назначение е станало с настояването на един прочут “монах” с брокерска слава след неколкократни разговори, организирани от него между Патриарха и сегашния шеф на ДАНС, с който “монахът” демонстрира личния си близък контакт и в които разговори Патриархът е убеждаван колко опасно за националната сигурност е ситуацията със Зографския манастир. Браво на този “монах”, който ефективно успява да управлява цялата Софийска епархия благодарение на Първойерархът на БПЦ, който му се доверява до такава степен, че същият кадрува до ниво избор на протосингел, а по-късно до назначаване на викарий, който да му е послушен! Модерни времена. Йерархичната пирамида се е обърнала наобратно. 

Тук вече се предразполага към реална опасност, но не за националната сигурност, а за националните интереси. Докато БПЦ не се откъсне от влиянието на Москва, не прояви характер по отношение на Македония, не започне усилено диалогиране и подкрепа за Вселенската Патриаршия за Украйна, то Патриарх Вартоломей може да спретне прибиране на Зографския манастир и прокуждане на българите оттам. Тук Синодът трябва да реагира. Като ще се извършват политически кадрувания в Ефория “Зограф”, нека поне да става компетентно, безвредно и безопасно, а не по акъла на някакъв, който бил “монах”.

Пак Синодът – не някой друг, а именно той Синодът ще изслушва и протоколите от предишните си заседания и Патриархът, който май само по Закон и Устав е и Софийски митрополит отсъства. А ще се чете протокол за назначение на викарий в София избран шест на шест гласа, заради удвояващият се на Председателя при равенство, но сега него го няма, а двама от отсъстващите тогава трима ще присъстват, а те вече са заявявали своето не одобрение епископ Поликарп да е викарий в столицата, поради множество причини. А практика е в Св. Синод при изслушване на протокол от предишното заседание решенията да се изменят или дори напълно да се отменят. Патриархът ли? А той ще е чист и непорочен като девица.
Но важно е: Св. Синод трябва да изпрати през тези два дни на синодални заседания Становище относно внесените в НС Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, както и предложения вариант за съвършено нов Закон за вероизповеданията.
Тежко, тежко… Трябва и работа – не само празници и попски софри!
Единственото което до сега владиците успешно постигнаха е 

задълбочаваща се изолация  и затваряне на БПЦ-БП

Нищоправене. Самозатваряне, вътрешно разграждане и самоизолация. 
Време е за осъзнаване и промяна. Именно сега е времето за достойни дела.
Дневния ред на историята, изиска владиците, на тези свои заседания  да предприемат, по обещанията си, незабавни действия и да признаят МПЦ, да  подпомогнат Българското Европредседателство, да подпомогнат разбирателството, добросъседтвото и мира. 
Ще допуснат ли владиците историческата грешка нито, да отговорят на поканата, нито да заявят ясно, че пряк и единствен наследник на Охридската архиепископия е БПЦ-БП, която, като майка признава за самостоятелна дъщеря МПЦ-ОА действащата в настоящия си диоцез - територията на днешна Република Македония, нито да изпратят църковна делегация за съслужение в празничните църковни служби в Охрид и по този начин, с дело да потвърдят същото признание, запазвайки историческата истина, придавайки и някакво развитие в настоящо време. 
В случай че този въпрос остане без никакво движение, няма никакво изявление и ясно признание, както и в случай, че няма владици на службите в Охрид или има, но те са обикновени статисти там (за обяда примерно) и си мълчат, това ще бъде доброволен отказ от история, доброволен отказ от истина, от живот и права. Отказ от история ще надхвърли, скромния спрямо него, термин национално предателство.
Същото ще се получи и ако българската държавна делегация, която ще присъства на тържествата в Охрид, бъде оставена сама, без присъствие на бг.владици, просто като свидетел за потвърждение. 
Не на такъв отказ. Църковните лица следва да заработят заплатите си, които държавата се готви да им изплаща под формата на помощи и субсидии. 
Необходимо е конкретно синодално решение по въпроса за МПЦ-ОА, силно и ясно прогласено на тези заседания, решение за определена църковна делегация с мандат за признаване на МПЦ-ОА и прогласяване послание за мир и любов, което да бъде прочетено в Охрид и потвърдено със съслужение на дело. Подобно решение, дори и само като предхождащо благовестяване, е необходимо за тържествата в Рим. Ясно прогласено и точно изпълнено. Никакво владишо нищоправене, незнание, нечуване и невиждане. 
Само така временно отложеният пуч на Неофит ще бъде трайно предотвратен, а не временно отложен за летните синодални заседания. Само така ще може да се подсигури, дори и временно, вътрешноцърковен мир, намаляване владишките борби за власт и подсигуряване възможност за оздравяване вътрешните дела на църквата. Тази глътка въздух ще даде възможност на здравите сили в църквата да се преборят с развитието на имарет практиките, неправомерното договаряне с енергийни фирми и с всякакви други нарушения на църковния устав за които все още упорито се мълчи, но се развиват. Само така и винаги с будно око и гласност, може да се спре с разграбване на църквата (софийска митрополия), ще се пристъпи най-накрая към спазване устава на църквата, осъществяване и развитие спасителната и благотворителна дейност на църквата. Ще има възможност за вероучение, образование и пълноценни грижи за спасяване на човешките души. 
Дано не се разочароваме за пореден път!