Седмицата след Великден е известна като Томина неделя. В библейски план тя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от 12-те апостоли, който не повярвал в чудото. Евангелските писания разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома се усъмнил в истинността на възкресението на Спасителя и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

В традицията я наричат още Празна неделя, защото не се подхваща никаква работа. Обичаите, които се изпълняват, финализират празничния великденски цикъл.

На втория ден от Великден отбелязваме „разтурни понеделник". Денят е свързан с обичая „размятване на яйца", който предпазва от градушка и вещае плодородие. Прието е през трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.

По традиция в някои от селата в Габровско и Казанлъшко младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Те са символ на здраве и дълголетие. Имитативния характер на обичая цели да гарантира плодородието през годината.

В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняват ритуала Мара Лишанка. Правят кукли от три различни на цвят чехъла, вмъкнати един в друг, на които слагат було и накити. С песни ги носят към реката, където умиват лицето на Мара и своите лица, а после играят Ладино хоро.

Четвъртъкът жените ходят на нивите, където заравят в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.

В петък  в някои селища отбелязват дена на св.Петка, която почитат като покровителка на небесните стихии. Старите българи вярвали, че в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали при параклиси, църква или манастир с нейното име, където пренощували, в очакване на чудодейното изцеление.

Религиозен календар

13 април

Свети Свещеномъченик Артемон

Артемон бил свещеник от Лаодикия. Живял на уединено място в Мала Азия, където просвещавал непросветените в божието слово. Фанатичните езичници отсекли главата му за назидание на християните.

14 април

Свети Мартин Изповедник, папа Римски

Св. Мартин служил в свещения град. Мъченическия си живот завършил в изгнание на о.Крит, където понесъл много скърби и лишения.

15 април

Свети апостоли Аристарх, Пуд и Трофим

Аристарх, Пуд и Трофим били ученици и спътници на св.ап.Павел. Заради вярата им Христос, били обезглавени от император Нерон.

16 април

Свети мъченици деви Агапия, Хиония и Ирина

По времето на Диоклетиан в Рим свещеникът Зоил и сестрите Агапия, Хиония и Ирина, които силно очали Бог, били хвърлени в огнена пещ, където намерили смъртта си.

17 април

Свещеномъченик Симеон, епоскоп Персийски

Симеон бил епископ в Персия през 4 в., когато враждували езичници и християни. Своята мъченическа смърт намерил в деня, в който бил разпнат Христос.

18 април

Преподобни Йоан, ученик на св.Григорий Декаполит

Йоан бил събрат на св.Йосиф Песнописец. До смъртта си през 820 г. бил един от най-смелите борци срещу иконоборческата ерес.

19 април

Йоан Вехотопещерник

Йоан избрал за свой дом манастир, основан от св.Харитон Изповедник през 8 в. Проповядвал неуморно божието слово, той умрял в пълно усамотение в Харитоновата пещера.