Седмицата след Великден е известна като Томина неделя. В библейски план тя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от 12-те апостоли, който не повярвал в чудото. Евангелските писания разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома се усъмнил в истинността на възкресението на Спасителя и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

В традицията я наричат още Празна неделя, защото не се подхваща никаква работа. Обичаите, които се изпълняват, финализират празничния великденски цикъл.

На втория ден от Великден отбелязваме „разтурни понеделник".  Денят е свързан с обичая „размятване на яйца", който предпазва от градушка и вещае плодородие. Прието е през трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.

По традиция в някои от селата в Габровско и Казанлъшко младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Те са символ на здраве и дълголетие. Имитативния характер на обичая цели да гарантира плодородието през годината.

В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняват ритуала Мара Лишанка. Правят кукли от три различни на цвят чехъла, вмъкнати един в друг, на които слагат було и накити. С песни ги носят към реката, където умиват лицето на Мара и своите лица, а после играят Ладино хоро.

Четвъртъкът жените ходят на нивите, където заравят в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.

В петък в някои селища отбелязват дена на св.Петка, която почитат като покровителка на небесните стихии. Старите българи вярвали, че в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали при параклиси, църква или манастир с нейното име, където пренощували, в очакване на чудодейното изцеление.