Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик - време, в което се захранват вярата и надеждата за добро и единството. Християните вярват, че Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

Осмислена като дни на страхопочитание към най-тежките дни от живота на Иисус, българинът пази строг пост, като последните три дни – четвъртък, петък и събота  тримири, тоест, не приема нито храна, нито вода, съблюдава  различни забрани. От понеделник до сряда е време и за голямото Великденско почистване.

В беблейския мит на

Велики понеделник

Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и

Велика сряда

Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. Народният обичай пък повелява

да се бере здравец

предимно от децата, който на Разпети петък се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, се вярва, че умението му ще се отнеме. Особено място в тази неделя се пада на

Велики четвъртък

Този ден е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде  разпнат  

По стар обичай се приготвят. По стар обичай се приготвят шарените яйца за Възкресение. Боядисват се не по-малко от 40 на брой, повечето от които се багрят в червена боя. С първото червено яйце се мажат дечицата за здраве, оставя се пред иконата на Св.Богородица.

След Велики четвърътък българите почитат най-тежкия ден от Великденската неделя – 

Разпетий петък, 

денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания.  По традиция не се работи. Берат се здравец и други полски цветя, които се носят в църквата за символичното погребение на Спасителя. Всички ритуално минават под масата, където е положено безжизненото му тяло. Отецът ги благославя и им дава осветени цветя за здраве, които оставят пред иконата и пазят до следващия Разпети петък.

На този ден девойките вземат квас и замесват великденския обреден хляб. Наричат ги кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, кукла, и ги украсяват ги с червени яйца, около които моделират отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”. 

Велика събота

се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".