Проф. Дилян Николчев

През последните седмици каноничната и правната неграмотност в БПЦ-БП (а и не само) минава всякакви граници. Ярък пример за това е цитирането като аргумент от страна на Св. Синод на чл. 1, ал. 3 от УБПЦ – защо архиереите гласували в мнозинството си да не изпратят свой представител на тържествата в Охрид за 1000-годишнината от Охридската архиепископия. Ще припомня този уставен текст, като предварително отбелязвам неафишираното публично, че той намери своето място в Устава (при приемането му от VІ ЦНС, Рилски манастир, 2008 г.) по чисто конюнктурни причини – за да даде допълнителна легитимност на каноничния синод в противовес с т.нар. разколници. Текстът на въпросния член от УБПЦ гласи: „Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима“. 
Още тогава предупредих, че така формулиран и натоварен с правни претенции текст – че БПЦ е правоприемник на тези древле просияли родни църкви, не само е нонсенсусен (напр.: на коя точно Българска Екзархия БПЦ-БП правоприемник – на тази преди освобождението през 1878 г./?/, на тази от времето на действието на Търновската конституция до големите войни от началото на миналия век /?/ или на тази след това /?/, или пък на тази, която все още функционира за няколко години непосредствено след 9 септ. 1944 г. /?/), но е 

юридически и канонически неиздържан, 

да не кажа направо – глупав. Имам предвид това, че едно е БПЦ да е приемник в исторически аспект „на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия“, друго е да е правоприемник, защото в официозния случай директно цитирания текст насочва към хипотезата именно за правоприемство, което натоварва съдържанието на този член от Устава с всички юридически и канонически евентуални последствия. Както вече имах възможността публично да споделя, в правен смисъл в това правоприемство са заложени всякакви правни активи, вкл. и материалноправни. С други думи, как Св. Синод си представя това правоприемство, в контекста на проблема с МПЦ? За кои по-точно права и задължения Св. Синод смята, че трябва да преминат към правоприемника, т.е. към БПЦ-БП; и кои активи и пасиви на МПЦ могат да преминат в правната сфера на правоприемника, т.е. на БПЦ-БП? И означава ли това, че в следствие на това правоприемство всички имуществени права и задължения на МПЦ трябва да преминат в БПЦ-БП като правен субект, както и по закон или завещание може да стане това?
От всичко казано от мен дотук е напълно ясно за хората с каноническа и юридическа култура, че и този текст и всички коментари, използвайки същи като аргумент, са

 празни приказки

 без абсолютно никакво канонично и правно основание и съдържание. Защото едно е БПЦ-БП да е приемник/наследник на Охридската архиепископия в исторически план, друго е да е правоприемник. И както вече споменах, ако действително има архиереи, които смятат, че могат да приложат на практика този член в неговия юридически и каноничен смисъл, то защо не пресекат границите с Македония и да го приложат?!