24 април

Светият мъченик Сава произхождал от готите и живял в Рим при царуването на император Аврелиан. Той имал сан стратилат, тоест бил воевода, но бил и верен, и угоден на Небесния цар, нашия Господ Иисус Христос. Често посещавал страдалците за Христовото име по тъмниците, помагал им от своето имущество, подкрепял ги търпеливо да понасят страданията и ги подбуждал към мъжествени подвизи. Този негов добродетелен живот бил така угоден Богу, че заради чистотата и постничеството на светеца Бог му дарил власт над бесовете и той изгонвал нечистите духове от хората.
Скоро донесли на царя, че Сава е християнин, и царят го привикал на разпит.

Тук той безстрашно изповядал Христа, свалил воинския си пояс и го хвърлил, отричайки се от воеводския сан, като същевременно заявил, че е готов да отиде на всякакви мъчения за Христовото име.

Тогава, по нареждане на мъчителя, провесили светеца и го били жестоко, после го горили с огън и накрая го хвърлили в котел с вряща смола. Но светецът, опазван от невидимата Божия сила, останал цял и излязъл от котела невредим.
Като видели чудото, седемдесетте воини, които били там, повярвали в Христа и открито изповядали, че са християни. По заповед на мъчителя те веднага били посечени с меч и така получили мъченически венец, като че от ръцете на Самия Христос. Свети Сава бил затворен в тъмницата и там се удостоил с Божествено видение и помощ: в полунощ, когато се молел, му се явил Христос, осиявайки го със светлината на Своята слава, и го увещал да не се бои от мъченията, но безстрашно да върви към своя подвиг. Когато Сава втори път бил отведен на разпит и ту с ласкателство, ту с уговорки, ту с жестоки мъчения го принуждавали да се поклони на идолите, но той не се подчинявал на мъчителите, го хвърлили в реката, където се удавил и завършил подвига на своето мъченичество, достигайки тихото пристанище на Христовото Царство.