Нестинарството или танцуването върху жар е ценен фрагмент от културното наследство на нашия народ. През 2009 г. то бе обявено от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Уникално е и въпреки че е съществувало у нас и в Северна Гърция в продължение на векове, все още е неразкрита загадка. Траколозите определят играта върху жарава в деня на светите Константин и Елена (21 май, но в с. Българи се спазва старостилния календар и се играе на 3 юни) като "слънчева магия". Това ще рече обредност, свързана с култа към Хелиос (по-късно към светците Константин и Елена) и с огнената същност на Сабазий - сина-Слънце на Великата богиня майка. Последните проучвания определят танцуването в огъня като "въвеждане на бога във вярващия" за пречистване и спасение. "Това упование - пише проф. Александър Фол - е реликт от тракийската орфическа вяра в безсмъртието." По-късният християнски култ към св. Константин се е формирал постепенно. Няма данни кога Константин е канонизиран от православната църква. В католическия календар той не фигурира, а св. Елена се почита на 18 август.

Нестинарите изпадат в състояние на транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето. Проф. Валерия Фол, изследваща нестинарството от 1972 г., описва в книгата си "Огън и музика" пророчество, което чула от гръцки нестинар през 1983-а. То предсказвало войните и разпадането на бивша Югославия.

Отношението на църквата към нестинарството е отрицателно. Тя смята нестинарката общност за чужда на православието. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата, които трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено благоразположението им. И отношението към нестинарските икони е неканонично, като към идоли. На моменти иконата е възприемана като самия Бог и затова я обличат, събличат, мият, пременяват.

Но има и друго. Богословът Стефан Стефанов отбелязва в свое изследване на нестинарството, че в религиозно-мистичния култ на тяхната общност от особено значение е привеждането в транс. Това състояние се нарича "прихващане" и не се случва под влияние само на външни фактори, а след състояние на мъчително "боледуване" дни наред преди танца. През това време нестинарят дава обет на божеството и благодарение на този обет става възможно "прихващането", вследствие на което получава способността за безвреден допир с огъня. От гледна точка на богословието въпросното "прихващане" се тълкува като обсебване от демони. Ясно проличава, че в нестинарството са се съхранили езически магически практики, пише още богословът.

До средата на миналия век властите в Гърция не допускали публично изпълнение на ритуала, въпреки че той тайно се извършвал в нестинарските къщи. Солунският митрополит, в чиято епархия има най-много гръкоезични нестинари, през 50-те години издал разпореждане, с което забранил присъствието на православен свещеник и участието му в обредите. Подобни стъпки са предприемали и български духовници.

Днес ситуацията в съседна Гърция е променена. През последните години там, както и у нас, се полагат големи усилия за документирането, проучването и съхраняването на нестинарската обредност като част от мащабна програма за запазването и изучаването на фолклора.