18 май

В дълбините на раннохристиянската история, сред мрака на жестоките гонения и страха, се появяват светлите фигури на мъчениците Теодот, Петър, Дионирий и техните спътници – хора, които, изоставили всички земни страхове, дали живота си в името на верността към Христос. Техният подвиг е станал част от духовната съкровищница на Църквата като символ на непоколебима вяра, жертвена любов и триумф на душата над тялото.

Във време, когато римските императори Диоклециан и Максимиан започнали вълна от гонения срещу християните, тези Божии служители били изправени пред избор: да се покланят на идолите или да приемат страдания и смърт. Те избраха второто – не от слабост или фатализъм, а от съзнателна и дълбока преданост към Господа. Нито мъченията, нито заплахите, нито смъртта ги сломили – защото сърцата им били укрепени от вяра, която се оказала по-силна и от смъртта.

Историята е съхранила имената им не в детайли, а в сиянието на тяхното мъченичество. Те било служители на Бога, обединени в молитва, смелост и готовност да приемат венеца на нетлението.