Сред множеството икони на Божията майка се срещат и доста странни. Една от тях е например Черната мадона при католиците. В някои православни икони например Богородица пък е… с три ръце. А в Москва дори има параклис на иконата на Божията майка „Троеручица“.

Според преданието, третата ръка е закрепена към иконата от Йоан Дамаскин в знак на благодарност. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. Император Лъв III (717 – 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. Той изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола. Според легендата разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан, халифът му разрешава да прибере отрязаната ръка. Йоан Дамаскин отправя молитви към Богородица, допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства.

 В чест на своето изцеление Дамаскин закрепва към иконата й сребърна ръка. А впоследствие иконописците, които правят копия на тази икона, решават, че ръката е неотменна част на самата Божия майка, и я вписват в нейния образ.

Това несъответствие е разкрито доста по-късно от Църквата, когато вече е възникнал култът към Троеручицата. За да се избегне превратното тълкуване на иконата и за да не се съблазнява паството, в бъдещите копия е посребрена само третата ръка на Богородица.

През XVII в. обаче атонският митрополит споделя с руски иконописци нова легенда. Оказва се, че при работата над иконата третата ръка се появява в изображението на Богородица по Божествен начин, а гласът на Господа не позволява да бъде премахната. Така е получено разрешение за изписването на трите ръце в еднакъв цвят.

Популярното обяснение за появата на третата ръка е различно. Според легендата, опасявайки се от разбойници, Мария преплува реката заедно с бебето си. Бог й изпраща помощ, като й дава още една ръка, и тя прекосява реката, държейки с една ръка Сина си Иисус и гребейки с другите две…

Едва ли подобен образ би могъл да се настани трайно в колективното безсъзнателно, ако не са запазени древни архетипи, отвеждащи към изворите на общата индоевропейска култура. В този смисъл можем да си припомним традиционните за ведическите вярвания изображения на осморъкия Шива и на други многоръки индуистки божества.

За индусите изобилието на крайници при висшите същности, притежаващи свръхестествени способности, изобщо не е странно. На подобни божества в древността са се покланяли и нашите предци, което е запазено в народното подсъзнание. Затова народът искрено вярва, че Мария, която свързва Божествения и земния свят, се намира сякаш на границата между тях и е напълно възможно да изглежда различно от обикновените хора…

(astrofenomen.com)