Днес честваме 100 години от рождението на Българския патриарх Максим, управлявал повече от 40 години православната ни църква. Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, ще отслужи архиерейска заупокойна Света литургия в катедралния храм "Света Неделя". В митрополията ще се състои възпоменателна вечер.

Патриарх Максим почина на 6-и ноември 2012-а година, на 98 години.

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Основно и прогимназиално образование той получава в родното си село. Едва 12-годишен Марин Минков е изпратен от родителите си за послушник в Троянския манастир.

През 1929 година е приет в Софийската духовна семинария, която завършва 5 години по-късно с отличие. След това служи 3 години в русенския храм "Успение Богородично" до есента на 1938, когато започва да изучава богословие в Софийския университет.

През 1941 в параклиса на Богословския факултет е ръкоположен за йеродякон и приема монашеското име Максим. След кратко служба като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим остава до лятото на 1947 година.

Тогава с решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Почти 3 години архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след това до 1955 година е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България до 1960 година заема поста главен секретар на Светия Синод, а междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква.

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод.

Патриарх на Българската православна църква

На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие избира и провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви от целия свят.

Патриархът е бил в добри отношения с тогавашния държавен глава Тодор Живков, който изпълнява молбата му за възстановяване на църквата "Свети Спас" в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

Разкол в Православната ни църква

В началото на 90-те години на XX век висши духовници яростно протестират срещу нелегитимното според тях избиране на Максим за български патриарх. Причина за противопоставянето им е заседанието на Политбюро на БКП, проведено няколко месеца преди интронизирането. На него е решено за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим.

Това води до разкол в Православната ни църква и създаване на Втори Синод начело с митрополит Пимен и митрополит Инокентий.

Всеправославният събор в София през 1998 година потвърждава каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. 4 години по-късно е приет нов закон за вероизповеданията, с който държавата прекратява намесата в делата на българската православна църква и потвърждава легитимността на патриарх Максим.

През 2004 година президентът Георги Първанов награждава патриарх Максим с орден "Стара планина" Първа степен за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му.