Турският президент Реджеп Таийп Ердоган заплашва да влезе в директен конфликт със сирийската армия, ако държавният глава на Сирия Башар Асад не спре офанзивата си в Идлиб, последният голям бастион, контролиран от „въоръжената опозиция“. Макар че Ердоган си въобразяваше, че е голям тактик, сега научава, че не той, а руският му колега Владимир Путин си е играл с него. Ердоган отхвърли десетилетния съюз със САЩ за краткотрайна авантюра, само за да разбере, че обясненията в любов на Путин имат по-ограничени цели, пише американското консервативно издание Washington Examiner в материал, цитирано от "Фокус".

Това не е първият случай, когато Ердоган се оказва изигран. Но, след като умишлено разруши отношенията на Турция със САЩ, сега е моментът Вашингтон да играе твърдо. Тези, които твърдят, че независимо от Ердоган, Турция е твърде важна за САЩ и те не могат да й обърнат гръб, вероятно подценяват разяждащото въздействие на 17-те години „Ердоганизъм“, подбудителството и индоктринирането, излъчвани по ефира или преподавани в турските училища и демографските промени.

Имайки предвид горепосоченото, ако Ердоган направи реалистично изчисление, че не може да вярва на Москва и поиска помирение с Вашингтон, тогава Белият Дом, Конгресът и Държавният департамент трябва да се съгласят да върнат Турция обратно в стадото, но само на много висока цена.

Вече минаха повече от 45 години, откакто турските сили нахлуха в Кипър. Целта на Турция беше да предотврати кипърското правителство и гръцкия военен режим да създадат кипърски аншлус, което можеше да изложи на кипърското турско малцинство риск. Дори тази мотивация да е валидна, кризата скоро премина. Гръцката хунта се разпадна и Гърция премина към демокрация през ноември 1974 г. Всяка причина турските сили да останат в Кипър също приключи. Турция обаче имаше други планове.

Това, което започна по същество като спасителна мисия за репресираното малцинство, се превърна в явен и имперски грабеж, който днес се характеризира с прехвърлянето на некипърски заселници в турската зона, самообявена като независима Турска република Северен Кипър, която само Анкара признава и кражбата на кипърски ресурси, от които, ако бъдат оставени в кипърски ръце, биха могли да се възползват и обвържат всички жители на острова, независимо от религията и етническата принадлежност.

Уви, империалистическите планове на Турция за Кипър се превърнаха по-скоро в правило, отколкото са изключение. Турските сили влязоха в Ирак и отказват да си тръгнат. И, през последните две години, Турция също така окупира големи части от територията на Сирия, първо в Африн и след това в източната част на страната. Противно на турската държавна телевизия, Ердоган не нареди на турските сили в Сирия да се борят с тероризма. В крайна сметка той не можеше да представи никакви доказателства, че каквато и да е терористична атака е започнала от райони, контролирани от Сирийските демократични сили и всъщност сирийските кюрдски сили действително осигуряваха границата и предотвратяваха тероризма.

По-скоро Ердоган искаше първо да направи етническа чистка на кюрдите в региона и да заграби техните ресурси; второ, да възбуди националистически плам в турците, за да отклони общественото внимание от рецесията; и, трето, да претендира за мантията на военен герой, за да бетонира наследството си като най-значителният лидер след Мустафа Кемал Ататюрк, който основа модерна Турция преди близо един век. Това беше циничен план и Ердоган не може да вини никого за провала му.

Военната цена ще бъде високо за всички турци. Точно както Саудитска Арабия откри с Йемен, много по-лесно е да изпратите сили, отколкото да ги извадите. И както САЩ са открили във Виетнам, Ирак, Афганистан и на други места, няма такова нещо като разходка в парка. Дипломатическата цена също трябва да бъде висока. Американски дипломати като бившия американски посланик в Анкара Джим Джефри твърдят, че Америка има нужда от Турция. Всъщност те са се объркали: Турция се нуждае от Америка.

Цената на всяка дипломатическа помощ обаче трябва да бъде висока: Нищо по-малко от пълно изтегляне на всички турски сили и заселници от Кипър, Ирак и Сирия.