WSJ: Европа отстъпи крачка назад от крайните зелени цели, сблъсквайки се с новия политико-икономически ред

Когато президентът Тръмп отхвърли климатичните политики на САЩ миналата година, голяма част от западния свят го смъмри за игнориране на изменението на климата. Сега Европа, Обединеното кралство и Канада отменят своите екологични разпоредби, коментира The Wall Street Journal. 

Европейският съюз предложи да облекчи своята забележителна система за ценообразуване на въглеродните емисии и да позволи на автомобилните производители да продават автомобили, работещи с бензин, за по-дълго време. 

Обединеното кралство изглежда е готово да разреши ново производство на петрол в Северно море – след като забрани проучвателните сондажи миналата година – и преразглежда целите за продажбите на електрически превозни средства. Канада премахна непопулярния данък върху въглеродните емисии и подкрепя нова инфраструктура за нефт и газ.

Бавното изпълнение на климатичните мерки от страна на Европа е необичайно, защото континентът отдавна е в авангарда на действията в областта на климата. Но крайните планове за преход от изкопаеми горива се сблъскаха с опасенията, че политиките задушават индустрията, като повишават цените на енергията.

„Зелената сделка беше централен фокус на Европа“, каза Даниел Йергин, ветеран в областта на енергетиката и заместник-председател на S&P Global. „Сега за Европа фокусът очевидно е върху сигурността и върху икономическата конкурентоспособност.“

Промяната на Европа изглежда едва доловима в сравнение с елиминирането на зелените политики на САЩ от страна на администрацията на Тръмп, но показва, че високите цели на континента са се сблъскали границите на политическите възможности за борба с изменението на климата.

Европа напредваше в областта на възобновяемите енергийни източници: Вятърната и слънчевата енергия сега представляват 34% от производството на електроенергия на континента, в сравнение с 20% през 2021 г. ЕС все още твърди, че може да ограничи емисиите си на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Априлски доклад на Европейската агенция по околна среда гласи, че постигането на минималната цел на ЕС от 42,5% възобновяема енергия до 2030 г. ще изисква удвояване на средния процент на внедряване на проекти за възобновяема енергия в сравнение с последното десетилетие.

Европейските компании за изкопаеми горива, които някога обявяваха цели за възобновяема енергия, включително Shell, BP и норвежката Equinor, намалиха инвестициите си в тях, за сметка на удвоените средства за по-печеливши петролни и газови компании. 

Shell спря изграждането на завод за биогорива в Холандия. BP заяви, че ще намали разходите за проекти за преход към по-зелено енергийно бъдеще с повече от 70% годишно и ще инвестира само в първокласни офшорни вятърни и слънчеви проекти.

Превод: Faktor.bg