Напрежението между Иран и Съединените щати навлезе в нова опасна фаза, след като председателят на иранския парламент Мохамад-Багер Галибаф заяви, че страната му ще атакува американски военни бази в Близкия изток, ако Вашингтон предприеме първи военен удар. Изявлението идва на фона на информация, че администрацията на Доналд Тръмп разглежда предварителни варианти за удари срещу ирански военни обекти.

Галибаф предупреди също, че Иран е готов да нанесе удари по ключови морски маршрути в региона и по Израел – заплаха, която значително разширява потенциалния мащаб на конфликта. Съединените щати поддържат въздушни и военноморски бази в Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства, които от години са ключови за американското присъствие в Персийския залив.

Военният фон и сигналите от Вашингтон

По данни на The Wall Street Journal, представители на американската администрация потвърждават, че се анализират възможни сценарии за ограничени военни удари срещу ирански цели, но подчертават, че към момента няма решение за незабавни действия. Президентът Доналд Тръмп нееднократно е предупреждавал, че САЩ могат да се намесят, ако иранските власти отговорят с масово насилие на продължаващите вътрешни протести.

Иран вече демонстрира готовност за директен отговор в подобни ситуации. През юни миналата година страната нанесе удар по авиобазата „Ал Удейд“ в Катар, след като САЩ атакуваха ирански ядрени обекти – инцидент, който показа колко бързо локален конфликт може да прерасне в регионална криза.

Протести, които разклащат режима

Паралелно с външното напрежение, Иран е изправен пред най-мащабните граждански протести от години. Демонстрациите, започнали като социално недоволство, постепенно се превърнаха в открит призив за сваляне на Ислямската република. Въпреки въведения интернет блокаж, протестите продължават, а сблъсъците със силите за сигурност стават все по-кървави.

Според правозащитната организация Human Rights Activists in Iran, цитирана от Reuters и BBC, броят на загиналите е над 100 души, като реалната цифра може да е по-висока. Западни медии съобщават за участие на милиони иранци в демонстрациите в различни градове, което подчертава дълбочината на общественото недоволство.

Кризата има и силно символично измерение. През последните дни западни медии, включително BBC, съобщиха за инциденти с ирански дипломатически мисии в Европа, при които протестиращи свалят официалния флаг на Ислямската република и издигат историческия ирански трицветен флаг без ислямския символ – емблема, използвана преди революцията от 1979 г. Подобни действия, включително пред иранското посолство в Лондон, се възприемат като знак за легитимна криза на режима и нарастваща подкрепа за протестното движение извън страната.

It’s only the 10th day of 2026 and we already have a strong competitor for ‘Man of the Year’

Absolute GOAT.pic.twitter.com/f2W6pPNKuF

— Joo🎗️ (@JoosyJew) January 10, 2026

Заплахата от превантивен удар

Галибаф, който е третият по ранг политик в Иран след върховния лидер и президента, не изключи и възможността за превантивен ирански удар. Той е бивш командир в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и запазва силно влияние в силовите структури – факт, който придава допълнителна тежест на думите му.

Според анализи на Reuters, подобна реторика цели едновременно да възпре САЩ от военни действия и да консолидира вътрешната подкрепа за режима в момент, когато той е подложен на сериозен натиск от улицата.

Комбинацията от масови протести, заплахи за удари по американски бази, Израел и стратегически морски маршрути, както и сигналите за възможни военни сценарии от Вашингтон, превръщат ситуацията около Иран в една от най-рисковите точки в световната политика в момента.

Дали заплахите ще останат част от ескалиращата реторика или ще прераснат в реален военен сблъсък, зависи от решенията, които ще бъдат взети в следващите дни – както в Техеран, така и във Вашингтон.