Американците се опитват да разгадаят целите на президента Доналд Тръмп във Венецуела, но тази седмица си струва да се обърне внимание и на Гренландия. Президентът има добър стратегически усет за най-големия остров в света, но е жалко, че интересът му се превръща в саморазрушително упражнение по американски натиск, пише в своя статия Wall Street Journal (WSJ).

„Имаме нужда от Гренландия“, заяви Тръмп през уикенда на борда на Air Force One. „Тя е изключително стратегическа. В момента Гренландия е пълна с руски и китайски кораби. От гледна точка на националната сигурност ни трябва Гренландия“, каза още той.

Съединените щати действително трябва да се застраховат срещу бъдещо навлизане на Русия и Китай в датската територия. В близост минават ключови подводни маршрути, а на острова се намират американски радари за противоракетна отбрана, които защитават континенталната част на страната. Под леда има и залежи от редкоземни елементи. Либералите освиркаха сенатора от Арканзас Том Котън през 2019 г., когато предложи САЩ да купят острова, но аргументът му имаше логика.

Ключовата дума тогава беше „купят“ – свободно споразумение между САЩ, съюзника им от НАТО Дания и 56-те хиляди жители на Гренландия. Тази седмица президентският съветник Стивън Милър отказа да изключи използването на военна сила, като заяви, че „никой няма да воюва със Съединените щати за бъдещето на Гренландия“. В изявление на Белия дом се посочва, че Тръмп обмисля няколко варианта, включително военния път.

Говоренето за инвазия вероятно е типичен за Тръмп блъф, целящ да ускори преговори за покупка на острова или за разширено американско присъствие. Дори самото допускане за използване на сила обаче вреди на интересите на САЩ от тази страна на Атлантика.

Датският премиер Мете Фредериксен открито заяви, че ако САЩ изберат да нападнат друга държава от НАТО, това ще означава край на алианса. Именно тази истина прави подобен сценарий трудно приемлив и нереалистичен.

Конфликтът с приятелски държави заради Гренландия обаче дава на Владимир Путин допълнителен инструмент да разделя Америка и Европа в своя полза. Това намалява американските възможности за постигане на стабилно и трайно решение за Украйна.

Нищо не пречи на Тръмп да укрепи позициите на САЩ в Гренландия, включително чрез добив на полезни изкопаеми с цел намаляване на зависимостта от Китай. Двупартийно изявление на американски законодатели отбеляза, че Дания е приела „всяко искане за увеличаване на нашето военно присъствие на острова“.

Вашингтон би могъл да възстанови по-голямото си военно присъствие от времената на Студената война и дори да си гарантира траен достъп, ако в бъдеще Гренландия промени политическите си отношения с Дания.

Администрацията на Тръмп може и да продължи да използва партньорствата си като мултипликатор на влияние в Арктика. Малко забелязано постижение е споразумението от миналата есен за изграждането на 11 ледоразбивача с Финландия. Дания е отделила 3,2% от икономиката си за отбрана през миналата година – ръст спрямо 1,15% през 2014 г. Тези съюзи служат на американските интереси по-добре от опит за присвояване на нова територия – заедно с вътрешнополитическите ѝ проблеми – против волята на местното население.

Тръмп има достатъчно други предизвикателства и спорът около Гренландия може да отшуми. Изказването на Милър, че светът се управлява от силата, обаче е показателно. Левицата използва нелепи паралели, за да обвини Тръмп във Венецуела в нарушаване на международното право, което съществува само докато съществуват цивилизовани държави. Западната военна мощ е незаменима.

Изводът е, че успешните американски президенти не свеждат ролята на страната до принципа „силата е право“. Ако сагата с Гренландия е просто поредното онлайн забавление за MGA публиката, Тръмп би помогнал на собствената си кауза във всяко кътче на света, ако се откаже от рутината „нахлуване в Гренландия“.