WSJ: Рязък скок в цените на петрола заради подновените битки в Ормузкия проток

Петролните пазари и производителите от Близкия изток все повече се готвят за нова реалност – Ормузкият проток вероятно няма да се върне към предвоенното си положение, пише The Wall Street Journal

Подновените бойни действия през уикенда и обявеното от президента Доналд Тръмп възстановяване на блокадата на САЩ на иранското корабоплаване през протока повишиха с близо 10% цените на петрола. Фючърсите на сорта „Брент“ се вдигнаха до 83,30 долара за барел – най-големият дневен ръст от май 2020 г., а американският лек суров петрол достигна 78,14 долара за барел.

„Вероятността регионът и Ормузкият проток да се върнат към старото нормално положение на практика е нулева“, посочи Рейчъл Зиемба от Центъра за нова американска сигурност. По думите ѝ това ще ускори инвестициите в алтернативни маршрути за износ.

Саудитска Арабия, Ирак и Обединените арабски емирства вече разширяват петролопроводите в посока други пристанища, за да намалят зависимостта си от Ормузкия проток. Според Goldman Sachs до края на 2027 г. над 45% от износът на петрол от Персийския залив може да заобикаля протока, а при ускоряване на проектите този дял може да достигне 75% до края на 2028 г.

Изграждането на нови маршрути обаче ще струва милиарди долари, а новите тръбопроводи също могат да се превърнат в потенциални цели при бъдещи атаки.

Подновените бойни действия възродиха и т.нар. стратегия NACHO („Not a Chance Hormuz Opens“), според която Ормузкият проток ще остане практически затворен, докато икономическите последици не станат непоносими.

Според анализатори, рискът от нов скок в цените на петрола остава висок и заради намаляващите световни резерви, особено американския Стратегически петролен резерв. В същото време много хедж фондове и други спекулативни инвеститори се изтеглят от пазара заради продължаващата несигурност.

Несигурността около доставките от Близкия изток накара редица азиатски държави да увеличават вноса на петрол от Латинска Америка, Западна Африка и Съединените щати, докато Китай значително е намалил покупките си.

Военните действия са част от по-продължителен цикъл на ескалация и ответни реакции, смята Клионад Рали, ръководител на организацията за наблюдение на конфликти Acled.