След замразяването на валутните резерви на Централната банка, Русия се е опитала да създаде в Турция „офшорен доларов резерв“, за да финансира операциите си в чужбина, заобикаляйки американските санкции, съобщава The Wall Street Journal (WSJ), позовавайки се на източници.

Според информацията на вестника, схемата е трябвало да работи по следния начин: Русия и Турция са се договорили „Газпромбанк“, който по онова време не е бил под санкции, да предостави кредит от около 9 милиарда долара за изграждането на атомната електроцентрала „Аккую“ (проекта се осъществява с участието на „Росатом“, който също не е под санкции). Средствата е трябвало да бъдат преведени по сметка в „Зираат“, най-голямата държавна банка на Турция, след което да се насочат към руски компании със сметки в същата банка. Финансирането на кредита е трябвало да остане тайно и да бъде осигурено от Централната банка на Русия. Според WSJ, тази схема би позволила да се избегне движението на пари през САЩ.

За Турция стимулът в този процес е бил увеличаването на доларовата ликвидност в нейната финансова система.

САЩ блокира част от парите

В крайна сметка Русия е успяла да прехвърли над 5 милиарда долара чрез два американски гиганта – JPMorgan и Citigroup. През лятото на 2022 г. „Газпромбанк“ е изпратил 3 милиарда долара в турската банка „Зираат“ чрез Citi, а малко над 2 милиарда са минали през JPMorgan. Впоследствие Министерството на правосъдието на САЩ е поискало от JPMorgan да блокира следващ транш от 2 милиарда долара, като тези средства са били замразени.

През 2024 г. американски прокурори са започнали да търсят правни механизми за конфискуване на тези пари чрез граждански иск. Въпреки това Белият дом е изразил опасения, че подобни действия могат да влошат отношенията с Турция и да застрашат сътрудничеството между двете страни по ключови въпроси – от размяната на затворници и борбата с тероризма до стабилизацията на Сирия и прекратяването на войната в Газа. В крайна сметка администрацията на Джо Байдън е спряла процеса по конфискация.

Разследване и съмнения за участие на висши служители

Според източници на WSJ, след като през февруари 2022 г. валутните резерви на Централната банка на Русия са били замразени, управителят ѝ Елвира Набиулина, както и ръководителите на големи държавни корпорации, са получили директно нареждане от Кремъл да намерят начини за използване на тези средства.

САЩ също така подозират във връзка със схемата други висши руски чиновници, както и един от най-близките съветници на турския президент Реджеп Тайип Ердоган – ръководителя на Националната разузнавателна организация (MIT) Ибрахим Кълън.

От „Росатом“ са заявили, че всички средства, отпуснати за АЕЦ „Аккую“, са били използвани изцяло за проекта, включително за заплащане на подизпълнители и други социални и финансови ангажименти в Турция. От Централната банка на Русия, „Газпромбанк“ и турската банка „Зираат“ не са коментирали информацията.

Санкции срещу „Газпромбанк“

САЩ наложиха санкции на „Газпромбанк“ през ноември 2024 г., включително върху шест негови дъщерни дружества в чужбина. До този момент банката беше ключова за разплащанията на купувачи на руски газ от „недружелюбни“ страни.

Според Bloomberg, Европейският съюз е натискал САЩ да намерят начини за облекчаване на санкциите срещу „Газпромбанк“, но към момента те остават в сила.

„Росатом“ все още не е санкциониран в САЩ.

Превод: Faktor.bg