WSJ: Тръмп не може да постигне нищо в Иран, без да промени стратегията си

След седмици настоявания, че сделката с Иран е на прага, президентът Тръмп може би признава реалността. Режимът „подтиква САЩ“ в преговорите, каза той в сряда. Американският президент даде шанс на дипломацията, но „те продължават да ни правят на глупаци“, добави той. Но готов ли е г-н Тръмп най-накрая за нов подход? – запитва в свой анализ редакционният екип на The Wall Street Journal.

В продължение на 9 седмици прекратяването на огъня позволява на Иран да диктува събитията в Персийския залив. Режимът може да приложи всякаква „схватка“ – стрелба по американски сили, американски съюзници или търговски кораби – и след това да реши кога ще приключи размяната на ударите.

Иран също така използва Хизбула, за да обстрелва Израел, само за да посочи произтичащата от това битка в Ливан като извинение за забавяне на преговорите със САЩ.

Всяка предишна атака на Иран е карала г-н Тръмп да бърза с деескалацията. Това означаваше принудително прекратяване на огъня в Ливан и след това обвиняване на Израел, когато Хизбула продължава със стрелбата. Или омаловажаване на иранския огън по американските войски като „дреболия“, заслужавайки „любовни“ удари в отговор. 

Мащабният удар на Иран по летището в Кувейт „не беше голяма работа“, каза г-н Тръмп, просто реванш. Той каза същото за удара на Иран в неделя по Израел, насърчавайки Тел Авив да не отговаря, тъй като ракетите „не са ранили никого“.

Тази логика води до проблеми. Само по чудо двама американски пилоти оцеляха, след като ирански дрон удари и изгоря в техния хеликоптер Apache близо до Ормузкия проток в понеделник.

И все пак ранната реакция на г-н Тръмп беше да каже, че и това „не е голяма работа“, да критикува идеята за връщане към война и да накара Централното командване на САЩ да обяви, че отговорът му ще бъде „пропорционален“.

Централното командване съобщава, че във вторник е ударило 20 цели за противовъздушна отбрана, а Иран е отвърнал на огъня в Персийския залив. Като се има предвид, че Израел е ударил и възстановена иранска противовъздушна отбрана, обединените усилия биха могли да подготвят нещо по-голямо. Но г-н Тръмп ограничи ударите на Израел и публично представи своите собствени.

Г-н Тръмп няма да иска да го чуе, но той „танцува“ по тона, който задава Иран. Ще трябва да се откаже от него или да се окаже губещ военно-политически, въпреки ранните военни постижения. 

Не е прекалено да се каже, че президентът е изправен пред подобен избор на този, пред който се изправи Джордж Буш в Ирак през 2006-2007 г.Бунтовниците печелеха и г-н Буш трябваше да промени стратегията си или да приеме поражението. Той избра ход за спиране на военните действия, с който САЩ успяха да запазят влиянието си в Ирак и региона.

Г-н Тръмп се надяваше на ирански отстъпки, но се отказа от голяма част от влиянието си, като показа, че не би одобрил завръщане към война. Иранският режим се възползва, както сега признава и г-н Тръмп, коментират от WSJ.

Превод: Faktor.bg