В първата търговска сесия след новината за отстраняването на Николас Мадуро и обещанието на президента Тръмп да изпрати американски сондажни екипи за възраждане на венецуелската икономика, петролните пазари реагираха изненадващо спокойно. Както анализира The Wall Street Journal, фючърсите на петрола едва помръднаха в понеделник сутринта, което е ясен знак за скептицизма на енергийните търговци относно скоростта, с която страната може да се върне на световната енергийна карта.

Пазарна аномалия или реализъм?

Според данните, цитирани от изданието, американските фючърси за доставка по-късно този месец се повишиха с едва 0,4%, търгувайки се около 58 долара за барел в Ню Йорк, докато сортът Brent отбеляза подобен минимален ръст до около 61 долара. За сравнение, реакцията при благородните метали беше много по-остра – среброто скочи с над 5%.

Липсата на движение при „черното злато“ отразява очакванията, че пред венецуелския петрол все още стоят значителни пречки, преди той да започне да тече свободно към глобалните пазари, отбелязва WSJ. Санкциите, наложени за натиск върху режима, продължават да действат, а танкерите, насочени към страната, са сменили курса или са спрели движение след събитията от уикенда.

Блокадата остава

Въпреки политическите промени, „карантината“ над венецуелския износ няма да падне веднага. Изданието цитира държавния секретар Марко Рубио, който заяви в неделя, че САЩ ще продължат да прилагат танкерната блокада. Целта е да се гарантира, че промените в управлението на петролната индустрия ще са в полза на хората и ще пресекат трафика на наркотици.

Без вдигане на санкциите, значително увеличение на износа е малко вероятно, предупреждават експертите, интервюирани от вестника.

Разликата между резерви и реален добив

Венецуела претендира, че притежава над 300 милиарда барела петролни резерви – потенциално най-големите в света. Реалността обаче е различна. Според The Wall Street Journal, две десетилетия на лошо управление и липса на инвестиции са свили добива до „сравнително тънка струйка“ от около 900 000 барела на ден. За сравнение, историческият пик на страната е бил около 3 милиона барела дневно.

Възстановяването на тези нива ще отнеме години и огромни суми, дори при организиран преход на властта. Анализатори от Jefferies изчисляват, че в рамките на 3 до 5 години страната би могла да добави едва около 500 000 барела дневно чрез съществуващите съвместни предприятия с глобални фирми като Chevron – единствената голяма американска компания, която все още оперира там.

Предизвикателството пред американските компании

Въпреки че добивът в САЩ чупи рекорди, доближавайки 14 милиона барела дневно, американските рафинерии (особено по крайбрежието на Залива) са проектирани да преработват тежкия петрол от Венецуела и Мексико, а не лекия нефт от щатските шисти.

Възстановяването на венецуелския сектор обаче ще струва скъпо. Експерти от RBC, цитирани от The Wall Street Journal, посочват, че петролните мениджъри оценяват нужните инвестиции на 10 милиарда долара годишно. Това поставя тежко бреме върху американските компании, които ще трябва да поемат „квази-правителствена роля“ по изграждането на капацитет.

„Потенциалът за увеличаване на производството зависи от капитала, който от своя страна зависи от политическата стабилност и вероятно изисква гаранции от правителството на САЩ“, заключават анализаторите пред изданието.